С 37,2% са се увеличили банковите кредити през 2001 г. спрямо 2000 г. Този извод се съдържа в доклада до Европейската комисия, подготвен от Министерството на икономиката и представен през седмицата от вицепремиера Николай Василев и зам. финансовия министър Красимир Катев. За първото полугодие на 2002 г. заемите към частния сектор са се увеличили с 39,2%, а ръстът на потребителските кредити е 46%. Прогнозата на финансовото министерство е, че до края на 2002 г. кредитите ще достигнат 17% от БВП. За миналата година този дял е бил 14%. 350 млн. евро от депозитите на българските банки в чужбина са се върнали в България и са инвестирани в частния сектор. Коментар: 1/ Факт е, че от началото на 2001 г. се наблюдава непрекъснато нарастване на кредитите, отпускани от банките. Факт също така е, че банките преструктурираха портфейлите си и пренасочиха част от средствата, които държаха като депозити в чужбина, към кредитиране. Тези тенденции обаче нямат нищо общо с подобряването на бизнес-климата в резултат на правителствената политика, както се похвалиха членове на правителството. Няма конкретни индикации и за намаляване на риска в реалната икономика, който от дълго време се изтъква като основна пречка пред по-активната кредитна политика на българските банки. 2/ Ръстът на кредитите по-скоро се дължи на преосмисляне на стратегическото поведение на част от банките и в крайна сметка на естествения им стремеж към реализиране на печалба. Българските банки на практика имат три възможности за реализиране на печалба: а/ да инвестират в ДЦК, б/ да кредитират и в/ да депозират свободните си средства в чужбина и да печелят от лихви. Предвид на валутния борд и затягането на финансовата дисциплина емитирането на държавен дълг е лимитирано, а пазарът на ДЦК е доста свит. Възможностите за печалба по тази линия са ограничени. В същото време кредитирането е свързано с поемането на определен (немалък) риск, предвид на ограничения брой качествени клиенти, относително високия риск в реалния сектор, кратката кредитна история на повечето фирми, както и слабата защита на правата на кредиторите, трудната събираемост на необслужваните кредити и проблеми с реализацията на обезпеченията. Дълго време банките не бяха склонни да поемат този риск, което предопредели доминиращата в банковия сектор стратегия към оцеляване (т.е. запазване на пазарния дял). Тази стратегия предполага залагането на ниско-рискови инвестиции и на големи, изпитани клиенти. Логично, най-приемливата инвестиционна опция за банките беше свързана с депозирането на средства зад граница, което означаваше по-ниска възвращаемост, но и по-нисък риск. Лихвените проценти на международните пазари обаче намаляват, а с това и нормата на възвращаемост за банките. Естествено е при това положение те да променят поведението си и да проявят склонност към поемане на определен риск с цел реализиране на печалба. Т.е. да пренасочат част от средствата си към кредитиране. 3/ Съществен фактор за преориентиране на стратегията на банките към максимизиране на печалбата е засилената конкуренция в банковия сектор. Този фактор не е за подценяване и вероятно ще предопределя поведението на банките в бъдеще. Голям принос за засилената конкуренция има навлизането на чуждестранни банки на местния пазар, главно по линия на приватизацията. Към 80% от банковите активи вече са чуждестранна собственост. Практическата "полза" от навлизането на чужди банки е налагането на ново ноу-хау и технологии, подобряването на качеството и достъпа до финансови услуги. Засилената конкуренция в областта на кредитирането вече започна да дава съвсем осезаеми резултати от гледна точка на клиентите - все повече банки започват да покриват нови пазарни ниши, главно в банкирането на дребно и кредитирането на малки и средни предприятия. И ако конкуренцията води до ръст на кредитирането, то този ръст не е заради приноса на държавата, а точно обратното - заради изтеглянето на държавата от банковия пазар. |
