Миналата седмица кабинетът прие на заседанието си промени в действащите норми, свързани със защитата на конкуренцията. Най-съществени са измененията в нормите, които регламентират противодействието срещу картелните споразумения и злоупотребите с монополно и господстващо положение и в правния режим на сливанията, вливанията и придобиването на контрол. Регламентирани са случаите на "съвместно господстващо положение", които не са залегнали в действащия закон. Промените предписват и реда, по които комисията, ангажирана с прилагането на закона, ще може да събира принудително доказателства, когато те са от съществено значение, а могат да бъдат укрити. Както се разбира от представянето на проекта от Министерски съвет, идеята на въведените изменения е да се противодейства ефективно срещу монополистите, с което да се либерализира и дерегулира икономическата среда в страната. Въпреки обявените намерения ефектът от приетите текстове лесно може да бъде предвиден. А именно засилен административен натиск върху успешните и конкурентни пазарни стратегии и подчертани стимули за неконкурентните начинания да използват риториката на антимонополното законодателство, за да преодолеят конкурентите си на пазара. Като особено показателни може да се посочат няколко от приетите промени. Налагане на договори Действащият закон позволява да се санкционират действия на предприятия, които с монополното или господстващото си положение (при дял на съответния пазар по-голям от 35 на сто) могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията на пазара. Комисията може да се намеси в пазарната политика на тези предприятия, когато те пряко или косвено налагат цени или пък ограничават производството и търговията във вреда на потребителите. С промените вече ще може да се налага санкция и когато две или повече предприятия със съвместно господстващо положение 'необосновано' прекратят 'дългосрочно установени' търговски връзки или 'необосновано' откажат да сключат договор при наличие на възможности за производство и доставка. Излишно е да се коментира, че тези текстове противоречат на конституционни текстове, които гарантират свободната стопанска инициатива (чл.19 от конституцията) и са грубо вмешателство в стопанските дела на предприемачите. Освен всичко трудно може тези ограничения да се оправдаят със защитата на конкуренцията и интересите на потребителите. Именно свободата да се водят преговори и сключват договори стимулира конкуренцията да се развива и позволява на участниците на пазара да извлекат полза от конкурентния натиск. А такъв натиск върху конкуренцията има, дори когато компанията демонстрира значимо присъствие с дела си на пазара. Известни са случаи, когато дадена компания държи над 90 на сто от даден пазар, но това не се смята за монопол, доколкото компанията не пречи по никакъв начин на други да предлагат същите или подобни стоки и услуги. Най-знаменитите дела от този род са делата срещу холандската фирма "Роял кан" ("Кралска консерва"), която повече от двадесет години държи около 96% от пазара на буркани за консервиране в Европейската общност. На практика, новите текстове на закона ще задължават компаниите да съблюдават договори, които не са склонни не само да подпишат, но и да изпълняват. За да се защити конкуренцията, твърдят мотивите. Но как точно не е очевидно. Доверието може да стимулира компаниите да приемат и спазват договори за по-дълъг период от време. С подобни договори те намаляват риска от това да търгуват с непознати партньори, които могат да не изпълнят поетите от тях обещания. Когато институциите могат да наложат спазване на договорите, компаниите са по-склонни да поемат риска от нови доставчици и клиенти, особено когато те им предлагат по-изгодни търговски условия. Затова и не е ясно защо новите текстове предпоставят, че конкуренцията е застрашена, когато дългосрочно установени договорни връзки се прекратят необосновано. Още повече че договорните връзки винаги се прекъсват 'обосновано' -- не са изгодни за някоя от страните, заради което тя е свободна да търси други търговски партньори и да поеме договори към тях. Защитата на договорите и тяхното спазване не означава да се гарантират със закон договори. Принудително събиране на доказателства С промените Комисията за защита на конкуренцията ще може принудително да събира доказателства, когато прецени, че те могат да бъдат укрити, а са от значение за разглежданите дела. За да събере улики тя ще може да претърсва помещения, които се използват в търговията и производството или в които се съхраняват счетоводни, търговски и други документи. Следва изземване на копия или извлечения от търговска кореспонденция и други документи, от счетоводни или търговски книги, както и на информационни записи. Когато не могат да се изземат копия, извлечения или записи, оригиналите се прибират. Към принудително събиране на доказателства ще се пристъпва, когато са налице достатъчно основания да се смята, че в помещението ... се намират доказателства, които имат значение за производството пред комисията. Искането за разрешение ще се отправя към окръжния съд от председателя на комисията, като към него ще се прилагат всички известни данни, които налагат принудително събиране на доказателства, като за установяване на съгласувана практика ще бъде достатъчно да се посочат само факти, които доказват това. Когато основанията са достатъчни за упражняване на принуда, не може компаниите да разчитат на производствена, търговска или друга, защитена от закона тайна. Не е трудно да си представим какви могат да бъдат резултатите от тези нови разпоредби: от заплаха за проверки при достатъчно основания (разбирай, съмнения) за нарушаване на конкурентните принципи (криворазбрани в редица разпоредби на закона) до пълно блокиране на стопанската дейност на компаниите (особено при изземване на търговската кореспонденция, при това в оригинал). Така например, при съмнения за координирани действия или бездействия на две или повече предприятия (т.нар. съгласувана практика) да определят пряко или косвено ... търговски условия, комисията може да предприеме принудително събиране на доказателства. При натрупване на редица условности и неточности, може да си представим колко лесно съмненията могат да се превърнат в достатъчно основания. За компаниите на пазара това може да означава само едно: административна намеса и неоправдано високи разходи. 'Достатъчно основания' конкуренцията да се 'защити' по най-ефективния начин -- като се премахне конкурентът. |
