Предвидените от Министерство на правосъдието и Министерство на икономиката, промени в Търговския закон се основават на принципа за повече правомощия на общото събрание на акционерите (за сметка на борда на директорите на акционерното дружество) по отношение на правото за разпределяне на печалба, изплащането на дивидент и попълването на фонд "Резервен" на дружеството. Публично лансираният мотив отново е защита, този път на миноритарните собственици. На практика обаче тези промени не означават нищо за миноритарните акционери, защото броят на гласовете зависи от броя на притежаваните акции, т.е. колкото повече акции притежаваш, толкова повече гласове имаш и обратно. Следователно акционерите, които притежават големи пакети акции, ще продължават да имат решаващо влияние при вземането на решения. Тогава когато мажоритарните собственици не харесват управлението на дружеството, те сменят борда на директорите, а когато миноритарните акционери не са съгласни с управлението, те просто си продават акциите. Тези промени са по-скоро израз и демонстрация на привидна загриженост от страна на изпълнителната власт спрямо миноритарните акционери, с резултат - създаване на измамна илюзия, че нещо зависи от нищо (т.е., че решенията, касаещи взаимоотношенията между акционерите и съответното дружество, могат по някакъв начин да зависят от миноритарните акционери.) Принципно неправилно! Един от възможните сценарии ("положителен резултат" ) от нововъведенията в Търговския закон е липсата на ефект. Друг възможен сценарий ("негативен резултат") - е затварянето на някои публични дружества като резултат от нежелание да им се месят при вземане на важни за акционерното дружество решенията. Все пак съответното дружество има борд на директорите или управителен съвет, за да вземат решения, които са в интерес на дружеството, а следователно и в интерес на акционерите, защото ако акционерите смятат, че нещо не е в техен интерес - начинът, по който могат да "накажат" управлението, е или като го сменят, или като си продадат акциите. Всъщност идеята за защита на интересите на инвеститорите не е нова - в Закона за публично предлагане на ценни книжа е написано, че една от целите на закона е да се защитават инвеститорите в ценни книжа. Държавната комисия по ценните книжа има същата цел, съгласно разпоредбите на Правилника за дейността й. Основен мотив при въвеждането на защита на инвеститорите е, че по този начин се стимулира инвестирането и като резултат се постига ликвидност на пазара на ценни книжа. В България обаче, при сега действащата рамка от нормативи и регулации, целящи справедливост и ефективност на пазара на ценни книжа и защита на интересите на инвеститорите - българският капиталов пазар не само че не е ликвиден, но и има опасност в скоро време изобщо да "престане да съществува". |
