Правилник за устройството и дейността на ДКЦК
(приет с ПМС No 67 от 2000 г.; обн.,ДВ,бр.37 от 5 май 2000 г.)
Капиталовите пазари са неефективни поради обстоятелството, че на тях "важно" място заемат регулативни органи, чиито действия се мотивират не от егоистични мотиви, като преследването на печалба. Дори може да се каже, че визията на тези институции за собствената им роля на капиталовите пазари е да се постигне "равномерно разпределение на печалбите и загубите между инвеститорите". В крайна сметка се оказва, че поради (не)знайни причини инвеститорите са потърпевшите точно от "добронамерените действия" на съответните регулативни органи. Интересно е да се отговори на въпроса как може един държавен регулативен орган да стимулира развитието на ефективен пазар на ценни книжа? Би ли могло следователно да се търси отговорност от съответния орган при положение, че нещо на капиталовия пазар не е наред? Въпросът за стимулите по принцип е много интересен. Както казва Майкъл Дженсън от Харвард Бизнес Скуул, стимулите съществуват винаги, когато отделните индивиди имат възможност да правят (и правят) избор, т.е. имаме субективно възприятие (субект, неговата визия за света около него и неговите потребности).
Кое стимулира инвеститорите да участват на капиталовия пазар? Възможността да реализират печалба несъмнено е водещият мотив, а заедно с получаването на определена възвръщаемост инвеститорите приемат условието да поемат определен риск. В противен случай, инвеститорите няма да се наричат инвеститори.
Кое стимулира капиталовият пазар? Целта да се стимулира капиталовия пазар звучи абсурдно, на практика това може да означава, че капиталовият пазар и играчите на капиталовия пазар са две различни неща (в България наистина е така - от една страна имаме компании, които са станали публични не защото така са искали, инвеститори, които са станали инвеститори, не защото знаят какво означава това и комисия, която "защитава" инвеститорите, на които това нищо не им говори) Т.е. първо се създават правилата на играта и след това се "възпитават" играчите.
Правилата се създават спонтанно и непосредствено от играчите на капиталовия пазар - инвеститори, листвани компании и инвестиционни посредници, а не от регулативните органи. (Както е казал Нобеловият лауреат по икономика Фридрих фон Хайек, "Правилата се създават спонтанно от действията на индивидите".) В противен случай играчите на капиталовия пазар заприличват на марионетки в куклен театър - някой им казва какво да правят, как и кога да го правят. В резултат на това, на основните играчи им убягва факта защо (трябва да) правят някои неща. Все пак играчите на капиталовия пазар трябва да са хора със собствена воля и представа, иначе мястото им просто не е на капиталовия пазар!
Трябва да си зададем въпросът дали съществуването на регулации на капиталовия пазар не прави инвеститорите по-спокойни, а следователно и по-безразсъдни, само защото знаят, че правителството гарантира и защитава интересите им? Не е ли това по-лошо отколкото чувството, че никой не защитава интересите им? И не следва ли от това факта, че на капиталовия пазар се допускат "инвеститори", на които не са им ясни основни параметри на инвестирането в ценни книжа.
Дори и на американския капиталов пазар с традиции и продължително действащ регулативен акт (от 1934 г.), целящ защита на инвеститорите и забраняващ измамите, може да има манипулации. На инвеститорите трябва да им е ясно, че правителствените регулации не са в състояние да направят хората по-честни и пазарите по-ефективни, напротив - регулациите създават измамна илюзия и неправилна визия в инвеститорите, че капиталовите пазари са за всички. Тази масовост може да има положителен ефект върху рейтинга на правителството, но е вредна за участниците на капиталовия пазар - инвеститори, компании. За инвеститорите - поради посочените вече причини, за компаниите - защото те са зависими от акционерите си, а и защото действа негласно принципа "виновни по презумпция" спрямо компаниите по отношение на интересите на инвеститорите.
Ефективни ли са защитата на инвеститорите и стимулирането на ефективен пазар на ценни книжа, т.е. доколко ДКЦК е изпълнила целите си? Отговорът е негативен. Доказателството - инвеститорите са "рядък защитен вид", защото не вярват, че комисията може да ги защитава или защото не желаят да се вместват в матрицата на изпълнителната власт: Правителството "отглежда" компании, които листва на Фондовата борса и им "търси" инвеститори, които си плащат чрез данъците за "възможността" да инвестират, от друга страна се демонстрира психологическа власт над инвеститорите, като им се казва, че не могат да се защитават.
Коментирай
този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!
<< Назад
