През седмицата правителството обяви намерението си за намеса на пазара на зърно с цел "премахване на спекулата", като предвижда изкупуване на 200 000 тона по 160 лева (общо 32 млн. лева). Мотивите за това са, че търговците заплащали "ненормално ниска" цена на производителите и "спекулирали" с крайната продажна цена. Наред с това правителството предвижда и други мерки "за съживяване и регулиране" на селскостопанския отрасъл: " Субсидия от 15 млн. лева от фонд "Тютюн" за семена и торове за есенната сеитба; " Субсидия от 5 млн. лева от фонд "Земеделие" за експортно-ориентираните производители на зърно, както и 1,5 млн. лева за съхранение на зърното; " Разсрочване на кредити, отпуснати от фонд "Земеделие"; В свое изявление министърът на земеделието Дикме обяви, че "това било за последна година и за в бъдеще държавата няма да се намесва на зърнения пазар". Коментар: 1/ Смисълът на пазарната икономика е в това, че цената се определя от търсенето и предлагането, тоест от пазара. В един момент представители на правителството, които иначе са убедени, че изграждат пазарна икономика в България, решават да се намесят на пазара на зърно и да направят цените "по-пазарни и да отстранят спекулата". Резултатът от това е, че ценовият механизъм се изкривява и оставя на пазара ниско продуктивни участници, които в противен случай биха били принудени да напуснат отрасъла и да започнат друг бизнес. Обявената за спекулативно ниска цена на зърното в България, може да се обясни с чисто пазарни фактори. Такъв опит например правят представители на големи фирми износители като: "Луи Драйфус", "Гленкор" и "Доминьон Грейн" като посочват, че качеството на българското зърно е ниско, което съвсем естествено води до търсене на по-ниска цена. 2/ Чисто прагматично погледнато, не е ясно въз основа на какви критерии ще бъдат избрани производителите, чиято продукция ще бъде изкупена от правителството. Най-вероятно това ще са най-недоволните, протестирали пред парламента или затваряли пътища и магистрали, което ще създаде инициатива за нови такива действия. 3/ При положение, че редица искания за преки или косвени субсидии бяха удовлетворени, е съвсем логично да се появяват постоянно нови такива и да нараства натиска върху правителството за нови и нови преференции. Така например е твърде вероятно да настъпи пренасочване на производители от други отрасли към субсидираните с очакване за защита и трансфер на финансови средства от правителството. 4/ Субсидирането води до плащане на по-висока цена за определени стоки от потребителите и до промяна в относителните цени, което намалява стимулите за бизнес на секторите, които не са обект на стимулиране ( повече). 5/ С тези си действия правителството спира процеса на преструктуриране на икономиката, като създава стимули за пазарните участници не да повишават ефективността на производството, а да търсят начини за пряко или косвено субсидиране. Разпределението на ресурсите се отклонява от най-ефективната си употреба и следва "плановите мерки" на правителството. Ефектът в средносрочен и дългосрочен план е по-нисък растеж на икономиката. |
