Преглед на стопанската политика - Word Format
Последните промени в Закона за ДДС въведоха задължително откриване, но доброволно използване на т. нар. ДДС сметка. Според приетите изменения в Правилника за прилагане на ЗДДС това трябва да стане не по-късно от 1 август тази година и неспазилите срока подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лева. Според определението, дадено в Закона ДДС, сметката е особена "сметка на лице, регистрирано по този закон, открита в търговска банка с разрешението и под контрола на данъчната администрация, по която се получават или плащат средства от начисления от или на титуляра данък върху добавената стойност; тази сметка не може да служи като обезпечение и със средствата по нея не могат да се плащат задължения към бюджета или към трети лица, освен за задължения по този закон." През изминалата седмица в медиите се чуха доста негативни мнения по този въпрос. Ето и нашия коментар: 1. Откриването и използването на ДДС сметката ще има определено положителен ефект върху добросъвестните данъкоплатци. Използването на сметката при 80% от плащанията по ДДС осигурява безусловното право на данъчен кредит, независимо от това дали останалите фирми по веригата на доставката са си платили дължимия данък на държавата или не. По този начин се решава един проблем, поставян нееднократно и пред предишното правителство, а именно проблемът с наказанието за неизвършено престъпление (редовните платци на ДДС да плащат невнесеното от некоректните). Още през ноември 2000 година Асоциацията на търговците на зърно предложи на членовете на Комисията по бюджет и финанси да приемат следните разпоредби: "лицата, които не са участвали по никакъв начин в действия, довели до данъчни предимства и неправомерно източване на данъчен кредит, да бъдат изключени от списъка на лицата, на които се отнема правото на приспадане на данъчен кредит (съгласно чл. 109, ал. 11 на ДПК)". Тези предложения обаче на бяха приети. Отговорът на представителите на фиска тогава бе, че отнемането на това прави води до прекъсване на веригите фантоми. Освен това в този си вид законът мобилизирал усилията на самия бизнес в борбата с фирмите фантоми. Добрата новина е, че на администрацията най-сетне й просветна, че борбата с фирмите фантоми си е нейно задължение, а не на бизнеса и че затова бизнесът плаща данъци, а пък тя получава заплата. 2. Откриването на ДДС сметката ще струва известна загуба на време за фирмите. Това е свързано както с изискванията от страна на държавата за получаване на специално разрешение от ТДА по месторегистрация, така и с изискванията на отделните банки за откриване на банкова сметка (представяне на актуално съдебно състояние например). Процедурата ще отнеме максимум 7 дена (ако се извършва едновременно и ако се спазят законно установените срокове - 3 дена за ТДА и 7 дена за районния съд) и ще коства минимум 4 посещения (по 2 за всяка от институциите). Тук възникват няколко въпроса: a. Защо ТДА трябва да издава специално разрешение за откриване на ДДС сметка, след като всички регистрирани по ДДС данъчни субекти са длъжни да открият подобна сметка? Единственият възможен отговор е - За да бъде удостоверено обстоятелството, че лицето наистина е вписано в регистъра по ДДС. b. Защо да се удостоверява нещо, което е част от публичен регистър и е достъпно за всички имащи Интернет достъп? Единственият възможен отговор тук пък е, че държавата, в лицето на данъчната администрация, няма доверие в банките, че те ще направят съответната проверка? c. Защо удостоверението се нарича разрешение, след като данъчните органи не могат да откажат откриването на ДДС сметка на регистрирано по ДДС лице, заради това, че откриването й е задължително по закон? 3. Обслужването на ДДС сметките ще донесе и известни финансови разходи, свързани с банковите преводи, но те са пренебрежимо малка цена за съкращаването на срока за възстановяване на ДДС на 45 дни и премахване на заплахата от отказ за възстановяване; 4. Комисионните за превод по ДДС сметка, както и лихвите по тези сметки не могат да бъдат начислявани в ДДС, а в друга разплащателна сметка. Това означава, че фирмите задължително трябва да имат открита и разплащателна сметка в същата банка, в която е открита и ДДС сметката им. 5. Обслужването на ДДС сметките е свързано с разход и за банките, в които са открити, но пък те са тези, които преценяват доколко им е изгодно и дали да се съгласят да участват в това или не. Ежемесечно те трябва да уведомяват ТДД за движението и наличността по откритите при нея ДДС сметки. 6. В заключение можем да кажем, че въвеждането на ДДС сметка е по-скоро положителна стъпка в посока подобряване на бизнес средата и финансовата дисциплина. Така или иначе проблемът с отказите от възстановяване на ДДС на коректни данъкоплатци заради некоректни платци трябваше да бъде решен. Това можеше да стане или чрез въвеждане на банково разплащане или чрез засилване на данъчния контрол с цел своевременно разкриване на данъчните измами. Засилването на контрола обаче означава нарастване на броя на данъчните инспектори, съответно на бюджетните разходи. Като всяко нещо и въвеждането на ДДС сметка си има своята цена, но всички знаем, че няма такова нещо като безплатен обяд. Винаги има ползи и разходи. Важното е те да се поемат от един и същи субект и първите да надвишават вторите. Повече разяснителна информация за ДДС сметката може да намерите на Интернет страницата на ГДД. След като се публикуват обсъжданите изменения в Държавен вестник на същата страница може да бъде намерен и списъка с банките, които ще обслужват ДДС сметки. |
(Word Format)