Преглед на стопанската политика - Word Format Тази седмица Световната банка публикува на страницата си (връзка към сайта) последното си изследване върху икономическите реформи, провеждани в страните в преход. Резултатите от провежданата стопанска политика екипът на Световната банка свързва с особеностите на политическата система, с което и прави оценки както на избраните реформи, така и на състоянието на политическите институции. Това изследване е поместено под заглавие "Уроци, научени от десетилетие на преход". В бюлетина поместваме извадка от преглед на реформите в регламентите като кратка история на узаконеното преразпределение, което ще бъде поместено следващата седмица на страницата на Резюме на реформите
"В общия план на изучаването на преходните икономика България е типичен случай. И в смисъл на успех, и в смисъл на неуспех. Тя успешно преориентира своята икономическа и политическа система към ЕС и НАТО чрез мирен преход към плуралистична демокрация и добър старт на стопанските реформи (1989-1991, първата половина на 1992 г.), последвана от изгодно предоговаряне на външни дългове (1994), но и от системен провал на политиката по преструктуриране на икономиката, хиперинфлация и период на политическа криза, преодолени чрез избори и въвеждане на валутен съвет (1996-1997). С това бе премахнат монопола на държавата върху паричното предлагане, т.е. той бе сведен до емисията на банкноти и монети според определени, независими от централната банка критерии. Резултатите бяха: прозрачност на фиска и защита на населението от високи инфлационни данъци, достигащи до 1/4 от дохода годишно."
"Въпреки добрите, макар и не безоблачни стопански перспективи, след изборите през юни 2001, България е първата страна от европейските
възникващи пазари, която коренно промени своя политически "естаблишмент" на прехода. Управляващите партии от периода 1989-2001 г., които учредиха новата политическа система след преговорите на Кръглата маса през 1990 г. и приемането на конституцията от 1991 г., получиха в парламента общо 4/5 от местата на едно ново политическо движение, кръстено на своя водач - бившия цар Симеон II. Демократите (СДС и съответно ОДС), олицетворение на процеса на реформи от последните десет години, след проведен успешен пълен мандат - прецедент за последните 100 години - получиха само четвърт от местата в парламента и одобрението за тях след изборите спадна до критичните 10%. Президентските избори в края на 2001 г. потвърдиха, че е налице сериозно разместване на политическите предпочитания - за първи път от 1990 г. бе избран държавен глава, обвързан с бившите комунисти."
Реформа на регламентите
"Изглежда, че от началото на 90-те години до към средата на 1999 г. основният принцип на институционалните реформи е следният: (почти) никакъв контрол, когато се използват парите на другите хора и/или на данъкоплатците, но свръх-контрол, когато хората рискуват свои спестявания и собственост. Осъществяването на този принцип се наблюдава при учредяването и промяната на правилата в банковия сектор и начина на управление на държавните предприятия, от една страна, а от друга - при налагането на пречки пред навлизането в бизнеса (лицензиране, разрешителни процедури и други изисквания) за частния сектор."
Поведение на банките
"Процедурата за обявяване на несъстоятелност по закон може да продължи до 19 месеца (чл. 348 от Гражданския процесуален кодекс), условие, което е лишено от смисъл при висока инфлация. Банките "решиха" да отпускат кредити на свои вътрешни лица, върху които имат неформален контрол и към които все пак имат някакво относително високо доверие. Когато въпреки това заемите не се връщат и се злоупотребява с доверието, възниква проблемът с налагане на изпълнението на задълженията и събирането на вземанията. В тази област банките всъщност нямаха голям избор: те трябваше да потърсят, от една страна, някой да осигури връщането на заемите, а друга - някой да покрие загубите. За последното банките убеждават правителството и централната банка, с променлив успех и при до услугите на неформални деятели и паралелни на държавните институции за осигуряване лоялност на длъжниците. Последните, както навсякъде в икономиката, имат две възможности - или да произвеждат, или да вземат от някой друг, за да се издължат."
Обществени съгласие
"Правителството (правителствата) е (са) доволно (и) от факта, че може да бъде отложена ликвидацията на "социално чувствителни" предприятия, като едновременно с това запазва възможността да назначава политически приятели и висши служители да ги управляват. Работниците не възразяват да запазят работата си - не толкова заплатата, колкото осигурителните вноски, получавайки възможност да работят по нерегистрирани договори извън формалната си "работа" или в помощните стопанства. Управителите и акционерите на банките са доволни от достъпа до богатство и влияние: фирмите близки до този кръг, под формата на доставчици на предприятията от публичния сектор, приватизират печалбите, докато загубите и задълженията биват фактически национализирани (обезценявани периодично от високата инфлация, частично през 1994 г., и особено силно през 1996 г. и 1997 г.)."
|
(Word Format)