Проверка на държавното имущество

Красен Станчев

 

 

За съжаление през миналата седмица остана без нужното внимание едно важно изявление на председателя на сметната палата на България. Г-н Валери Димитров обяви, че подопечното му учреждение ще започне преглед на начините, по които де факто се управлява държавното имущество. Става дума за програмен одит на сделките с частна държавна и общинска собственост, за замените и апортите на имоти в търговски дружества и за управлението на дяловете, придобити на основата на тези апорти.

 

Защо е добра идеята?

1. Идеята бележи дълбинна промяна на възгледа за раздържавяването и механизмите на използване на обществени фондове за частни цели.

Първо, досега приватизацията неправомерно се смяташе за основен канал за прокарване на стопанско влияние на партията /партиите/ на власт. Бившият прокурор и някои народни представители употребиха невероятни усилия за доказване няколко откровени заблуди:

  • че държавните предприятия са имали към определен момент някаква относително голяма стойност – между 22 и 32 милиарда лева или евро – според настроението на говорещия;

  • че е имало възможност тази цена да бъде договорена в процеса на приватизация, въпреки загубата на пазари, изкуственост, фундаментална изостаналост и производството предимно на загуби;

  • че сделките са били фактически противозаконни, макар да бе очевидно, че законът за приватизация даваше възможност за голямо богатство от методи на приватизация и привилегии при легитимно приети процедури, отговарящи в общи линии на обществените очаквания, колкото и объркани да са те;

  • че държавата - прокурорите в частност - могат да възстановят и „справедливостта” и „загубите”.

2. От създаването й до 2005 г. сметната палата се съсредоточаваше най-вече върху изразходването на вече събраните средства на данъкоплатците. Не е известен опит за преглед на управлението на активи като недвижими имоти и на механизмите на вземане на решения за преобразуването на публичната държавна и общинска собственост в частна такава. Иначе казано, преди г-н Димиторв сметната палата четеше чл. 5 от закона, с който е създадена и регламентирана, твърде буквалистки. В тази разпоредба са описани видовете одит, провеждан от палатата. Сред тях никъде собствеността (общинска и държавна) не е назована пряко, макар да е очевидно, че финансовите средства, формиращи бюджетите да са подвид на собствеността.

3. Фактическите активи, които управлява правителството (централно и местно) са много повече от тези на държавните предприятия и чистите финансови (парични, касови и касово налични) средства. Става дума за земи, гори, пътища, води и водни ресурси, подземни и надземни богатства, плажна ивица, паметници на културата, флора, фауна, честоти, геостационарна орбита и пр. Тяхната вероятна стойност е необозримо по-голяма от стойността, която и най-неграмотните оптимисти приписват и приписваха на държавните предприятия.

Стойността е онова, което хората ценят и от което се нуждаят, цената – онова, което те са готови да заплатят. За разлика от състоянието на предприятията през 1990-2004, което предизвикваше сравнително нисък интерес, когато бяха продавани, другите активи – днес частна държавна и общинска собственост - са сравнително търсени.

4. Общото между предприятията и другата държавна и общинска собственост е, че самото право на собственост произтича и се опосредява от механизмите на представителната демокрация: изборните органи на управление и подчинената им относително несменяема изпълнителна администрация упражняват това според мандат, даден от избирателите.

Докато правилата на раздържавяване на предприятия предизвикваха и продължават да предизвикват обществен дебат, недоволство и желание за нещо по-добро, правилата за управление на собственост са относително ясни и надеждни, каквито законите за собственост в България всъщност винаги са били (ако изключим периодите на извънредно законодателство и насилствено преразпределение). Най-вероятно установяването на правомерност или неправомерност на управлението държавната и общинска собственост е сравнително лесно.

 

Рисковете пред осъществяването на идеята

Дяволията обаче е в детайлите. Г-н Валери Димитров с право отбелязва, че “има натрупани дългогодишни изключително негативни практики” и че сделките чрез апорт и замени “са най-рискови”.

Особеностите, които могат да блокират осъществяването на тази иначе похвална идея, са следните.

  1. Известно е, че най-активно тези сделки се извършват, когато мандатът е изтекъл и централните и местни управи са всъщност преходни, вече временно изпълняващи своята длъжност. Това е характерно за всички преходни, предизборни периоди. Включително и за периода на междувластието през 2005 г. Затова през 2005 г. сделките, които г-н Димитров ще одитира, бяха по-видими от други периоди на междувластие, а и самият период бе по-дълъг от обикновено. Мандатът на г-н Димитров е достатъчно дълъг, за да му гарантира независимост от собствената му партия. Остава да му пожелая успех.

  2. Държавната и общинската собственост са всъщност скрити. До съответния регистър имат достъп само служителите, но не суверенът и зрителите, от чието име се извършва управлението на собствеността. Редица министерства – това на отбраната, вътрешните работи и дори това на културата – са засекретили като служебна тайна собствеността, с която разполагат. А уредбата на регистъра на държавната и общинска собственост е фактически засекретила повторно тази тайна. При шепа бюрократи с “право” на достъп до регистъра има безкрайно много физически и юридически лица, чиито стопански дейности зависят от информацията, която е заровена в регистъра. Най-вероятно те по някакъв начин осигуряват получаването й. Проблемът на сметната палата не е в това, че тя няма достъп, а в това, че неправилно, недемекратично и аморално ограниченият достъп на гражданите вероятно е създал практика за лошо водене на документация и съзнателно създаване на подвеждаща документация.

  3. Това прави задачата на г-н Димитров времеемка, трудна и крайно неблагодарна. В момента, в който одитът бъде завършен, възможно е да се окаже, че той е непълен или вече безмерно остарял, за да се предприемат някакви правораздавателни действия.

От тази ситуация има три изхода Първият е да се работи бързо и по следите на събитията, т.е. от 2005 г. назад във времето. Вторият е да премахне закритостта на регистъра на държавна и общинска собственост и да се изисква всички решения по повод собствеността да бъдат безусловно, лесно и безплатно достъпни за широката публика, за гражданството. Сегашната уредба на тази материя позволява шикалкавене и изисква прекалено големи усилия за намирането на въпросната информация. Гражданството предпочита да бъде рационално невежо по въпроса, а това затруднява и работата на вътрешните контролни органи, и работата на сметната палата. На трето място, задачата изисква известно разширително тълкуване на правото на палатата да докладва, да разпространява резултатите от своите одити и проверки и да прави препоръки за подобряване на съществуващата уредба на публичността.

 



 

 

 

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад