Когато беше преизбран, президентът Буш каза, че ще се погрижи за два големи местни проблема: за данъчната система и социалното осигуряване. И двата се нуждаят от нашето внимание, а те почти не бяха дискутирани по време на президентската кампания. Въпреки скорошните намаления на данъците нашата данъчна система налага огромна тежест върху американците от средната класа, като понижава не само нетните им доходи, но и стимулите им да се трудят и да спестяват. А самото социално осигуряване е бомба със закъснител: няма очевидни начини - освен чрез повишаване на силно регресивните по своя характер осигуровки - да се покрият две пети от нейните бъдещи задължения. Прави чест на президента, че по време на кампанията наистина разгледа двата въпроса макар накратко и изолирано. Той посочи, че националният данък върху продажбите трябва да бъде изследван и предложи работниците да могат да инвестират част от социалните си осигуровки в частни сметки. Сенатор Джон Кери се противопостави на това. Той каза, че данъкът върху продажбите ще повиши данъчната тежест върху средната класа. А приватизацията на социалното осигуряване ще направи пенсионерите зависими от нестабилните финансови пазари. Като студент, изучаващ данъчните и осигурителните системи, аз разбирам откъде изхожда Кери. Но, освен това, аз виждам начин да се съчетаят двете реформи, за да се оборят тези възражения. Това е въплътено в план от три части, наречен Индивидуална осигурителна система (ИОС), който е разработен от над 150 американски университетски преподаватели: · Първата част заменя социалните осигуровки с федерален данък върху продажбите
на дребно. Повечето демократи биха одобрили първата част. Социалните осигуровки са силно регресивни. Те облагат само заплатите и то максимум до 87 900 дол. За Бил Гейтс, който печели 87 900 дол. за минути, осигуровките са джобни пари. Но при данък върху продажбите на дребно Гейтс ще трябва да плаща данъци върху всеки долар, който спечели, както и върху цялото си богатство от 61 млрд. дол., в момента в който ги похарчи. Ако говорим математически, данъкът върху продажбите на дребно е еквивалентен на облагането на всички заплати и цялото богатство, защото в крайна сметка те се използват за покупка на стоки и услуги. Следователно, замяната на социалните осигуровки с данък върху продажбите е същото като (а) премахване на тавана за облагането с осигуровки (б) облагането на богатството със същата ставка като осигурителната (в) използване на разширената данъчна база за понижение на осигурителната ставка. Какво повече би искал един представител на демократите? Но какво би станало ако Бил Гейтс спести от печалбите и богатството си и ги похарчи по-късно? Това забавяне не намалява данъчните му задължения, защото лихвата, натрупана по спестяванията му, също се облага, когато бъде похарчена. Какво ще се случи ако Гейтс остави парите на децата си? Отново няма да има избягване на данъците – децата ще платят данък, когато похарчат парите от подаръците или наследството си. Какво ще кажем за възрастните хора, които живеят с пенсиите си от социалното осигуряване? Няма ли да бъдат засегнати, тъй като трябва да плащат по-високи данъци върху покупките си в магазина? Не, защото пенсиите им се коригират всяка година поради нарастването на цените, включително това, породено от по-високите данъци. Същото се отнася за останалите получатели на трансфери, които се коригират с размера на инфлацията. Конгресът ще предприеме още по-голяма стъпка като ограничи всички данъци върху продажбите над определеното равнище на бедност. Втората част премахва съществуващата система за социално осигуряване, която десетилетия ни служи добре, но отдавна премина разцвета си. Защо да поддържаме пенсионна система с 2528 правила, които никой не разбира, която дискриминира работещите жени, която преразпределя доходите своенравно, 40% от задълженията на която са непокрити и която изисква значително повишение на силно регресивните осигуровки, за да продължи да съществува? Третата част заменя сегашната система за социално осигуряване с напълно капиталова модерна алтернатива. Особеното е, че осигуровките, които работниците преди това са внасяли в социалното осигуряване се разделят поравно между съпрузите и се инвестират в индивидуални сметки. Правителството осигурява достатъчни вноски за хората с ниски доходи. Салдата по всички сметки се инвестират в един глобален, пазарно-претеглен, индексен фонд, който осигурява на всички работници еднакъв напълно диверсифициран портфейл и еднаква доходност. Правителството напълно гарантира минимума, работниците могат само да спечелят от инвестициите си на пазара. При пенсиониране салдата в тази Индивидуална осигурителна система постепенно се ликвидират и се заменят с индексирани към инфлацията пенсии. Администрацията на социалното осигуряване върши цялата писмена работа, инвестирането и конвертирането на пенсиите. Хората на Wall Street нямат никаква роля и не печелят нищо. Наистина, вноските в ИОС са задължителни, но самите сметки представляват частна собственост. Ако работниците сметнат, че самите те спестяват достатъчно, те могат да намалят спестяванията си отделно от тези в ИОС. По този начин ИОС създава минимално равнище за спестяванията им при пенсиониране. Този план дава на демократите и републиканците повечето от това, което търсят чрез данъчната и осигурителната реформа, а освен това и силен тласък за икономиката. Но по-важното е, че той дава на децата ни една прозрачна, ефективна и справедлива пенсионна система, която няма да ги докара до фалит.
Авторът е председател на катедрата по икономика в Boston University
и е съавтор на книгата “Настъпващата буря между поколенията” (“The Coming
Generational Storm”).
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!