През седмицата беше публикувана статистика за работното време в България като част от наблюдението на пазара на труда, проведено през м. юни 2004 г. (за повече информация виж тук). Информацията за структурата на работното време в страната е важна част от анализа на трудовия пазар най-вече поради два факта. От една страна, стои въпросът за връзката между работното време и заетостта - може ли намаляване на работното време да създаде повече работни места. От друга страна изниква проблемът дали е възможно приспособяването на работното време към нуждите и изискванията на фирмите и работниците. Интересът ни към тази тема е продиктуван от факта, че адаптирането на работното време може да доведе до увеличаване на заетостта и продуктивността, а оттам до по-висок икономически растеж и не бива да се пренебрегва. Основни изводи от резултатите - Най-важната пречка за увеличаване на работните часове през седмицата за предприятията в промишлеността са законовите правила и ограничения. Под законови ограничения се има в предвид не само ограничението за 40 часова работна седмица, но и бюрократичните усложнения при наемане на работник за повече часове седмично. Това не означава, че работниците не работят повече, а по-скоро че това става нелегално. - Следващата по степен важност пречка пред увеличаване на работните часове е недостигът на квалифициран персонал. Този проблем съществува отдавна и сред причините са емиграцията на младите и квалифицирани хора, ниското качество на образователната ни система, нежеланието или невъзможността на работодателя да плаща за обучение на персонала. За целта работодателите трябва да осъзнаят, че са част от процеса на създаване на тази квалифицирана работна сила, а от друга страна държавата трябва да улесни средата за водене на бизнес, което ще доведе до повече сигурност и склонност към дългосрочна политика по отношение на персонала. - Друга причина, която би попречила за увеличение на работните часове в предприятието е колективното договаряне. По своя замисъл то трябва да защитава едновременно интересите на работодателите и работниците. В много случаи обаче нормите и правилата, които са договорени не отразяват същината на производствения процес и работодателят не е в състояние да реагира според пазарната ситуация. Така допълнително се затруднява наемането на нови работници като предпазна мярка от евентуални негативни последствия и допълнителни разходи. Това от своя страна води до по-ниско ниво на заетост в страната. За бизнеса въвеждането на гъвкавото работно време е само един елемент от цялостната стратегия за съществуване и просперитет, която включва също и гъвкавост на статута на заетост и възможността за почасово заплащане и трябва да се вземе в предвид от правителството при реформата на трудовия пазар. - В предприятията от промишлеността преобладава средното работно време от 40 до 59 часа седмично. Предприятията в секторите търговия и услуги посочват, че средното работно време е предимно в границите до 46 часа. За сравнение, в Европа средното седмично работно време е в границите 36.74 часа . По-големият брой работни часове в България за съжаление не е отразен в размер на заплащането и несъмнено една от причините е ниското ниво на производителност в страната (около 25% от ЕС). - Интересни са отговорите на респондентите, относно начина на вариране на седмичното работно време. Повечето предприятия варират с работните часове - 43% от предприятията в промишлеността, 33% - в търговията на дребно и 56% - в сектора на услугите. Това показва тенденция към по-гъвкаво работно време като резултат от сезонни промени, дневни или седмични промени в обемите, или неочаквани промени, свързани с търсенето на продукцията. - Следващият начин на вариране на седмичното работно време е чрез промяна на броя на заетите (15% - промишленост, 20% - търговия на дребно и 22% - сектора на услугите), което неминуемо се отразява в нивото на безработица в региона. Не е изненада, че този процент е най-висок в сферата на услугите, поради сезонността на дейностите.
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!