Изглежда че правителството възнамерява да увеличи минималната работна заплата от 120 на 150 лв. въпреки несъгласието на МВФ. Екипът на ИПИ също се противопостави на това увеличение предвид очакваните допълнителни изкривявания на пазара на труда (повече). Многократно подчертавахме, че основният ефект от това ще бъде по посока на намаляване шансовете на ниско производителните работници за официална заетост. Като прибавим към минималната работна заплата от 150 лв. осигуровките, които са за сметка на работодателя получаваме общи разходи на работодател за наемане на работник от 198 лв. За сравнение при минимална заплата от 120 лв., разходите за труд при наемане на един работник са 158 лв. Тоест получава се нетно увеличение на разходите за труд с 40 лв. При разходи за наемане на работник от 198 лв., работодателят вероятно би сключил договор, ако поне една четвърт от тази сума остава за него. Това означава, че един среден работник, за да си намери работа трябва да има месечна производителност, която да надвишава поне 250 лв. Всички работници с по-ниска производителност на практика няма да могат да сключат трудов договор и ще бъдат принудени да работят в сенчестата икономика. Въвеждането на почасова минимална работна ставка заедно с възможността
работодателите да наемат работници за определен брой часове е стъпка в правилната
посока, която ще увеличи гъвкавостта на пазара на труда. Друг е въпросът,
че има и по-добро решение – да не се възприема минимална почасова ставка,
а работодатели и работници да имат възможност сами да определят условията
на зап
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!