През седмицата Националният статистически институт (НСИ) оповести данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие на 2004 г. Реалният растеж на БВП е 6% - най-високата стойност от началото на поддържането на този статистически ред и безспорно е едно добро постижение за българската икономика. Основен показател в данните за растежа на производството е нарастването на брутната добавена стойност. Общо за цялата икономика тя расте с 5.6% за тримесечието спрямо аналогичния период на предходната година. Прави впечатление, че растежът на индустрията за девето поредно тримесечие превишава този на услугите - съответно 7.6% и 5.4% и така се запазва тенденцията от 2002 г. насам. Тези резултати си кореспондират с нарасналите продажби и производството в промишлеността, които през юни достигнаха растеж от съответно 26.4 и 21.5% спрямо юни 2003 г. след 2 поредни месеца на спад. Темповете на растеж са по-високи в отраслите на добивната промишленост, отколкото в преработващата и това до известна степен се дължи на по-голямата зависимост на тези отрасли от водената парична политика и ниските лихви на международните финансови пазари. Цените на суровините, като металите например, се влияят по-силно от тази политика и от цикличността в икономиката и може да се очаква, че при едно евентуално затягане (повишаване на лихвите), което вече започна в САЩ, а през следващите тримесечия предстои и в Еврозоната, развитието на тези отрасли ще се забави. Отново резултатите в аграрния сектор не са толкова добри, като реалното нарастване там е с 0.9%. Все пак, през следващото тримесечие бихме могли да очакваме по-добро развитие поради по-благоприятните условия тази година и по-голямата реколта. Както ИПИ нееднократно е отбелязвал единственият източник на растеж в икономиката е частният сектор, тъй като ролята на обществения е само да преразпределя дохода, създаден от частния, но не и да създава допълнителни блага. Тази хипотеза се потвърждава и от последните данни, според които добавената стойност от частния сектор нараства реално с 11.3%, а тази от обществения намалява с 9.5% спрямо миналата година. Естествено е, че голяма част от това намаление се дължи на приватизацията и на по-малкия дял на държавната собственост в стопанството като цяло, но друга част е породена от ниската ефективност и все по-големите и неоправдани държавни разходи, срещу които българските граждани не получават необходимите публични услуги. Основен принос за растежа на добавената стойност имат и корективите, които се увеличават реално с 8.7%, а като номинално изражение техният растеж представлява около 20% от общия. Трябва да отбележим, че в корективите влизат акцизите, митата и ДДС, както и услугите на финансовите посредници. Причината за високия растеж на този показател е, от една страна, увеличаването на външната търговия и по-специално на вноса на стоки и услуги, които водят до по-голяма база за облагане с данъци, както и на ставките по някои видове стоки. От друга страна, фактор за растежа се явяват увеличените темпове на кредитиране и по-големите възможности пред финансовите посредници за реализиране на печалби. Компонентите на БВП отново нарастват умерено през разглеждания период- крайното потребление с 4.2%, инвестициите, измерени с брутното капиталообразуване – 6.3%, износът – 10.9%, вносът – 11.3%. По отношение на последните две позиции можем да кажем, че реалният ръст на износа почти се изравнява с този на вноса – факт, който би трябвало да успокои дори и анализаторите, които виждат проблем в дефицита по текущата сметка на платежния баланс и твърдят, че българските фирми не са конкурентоспособни на международните пазари. Висок дял от номиналния растеж се отнася към изменението на запасите, което е около 24% от общото нарастване на БВП. Според официалната информация от НСИ това се дължи основно на нарасналата активност в сектора на строителството и започнатите, но все още недостроени нови сгради, за които се изисква повече технологично време. Все пак, поради намалените темпове на кредитиране през последните няколко месеца (с изключение на юли, но по-скоро поради фактори, действащи еднократно) и очакванията ни тази тенденция да се запази, строителството може да забави растежа си. Естествено трябва да отчетем и възможността за засилване на търсенето на имоти в България от страна на чуждестранни граждани и фирми, което не само да компенсира, но дори и да превиши като ефект възможното свиване на местното търсене. Освен това, инвестициите от чужбина изискват определено време и е по-вероятно те да повлияят на по-късен етап, след като са се проявили ефектите от рестрикциите върху кредитирането. Като обобщение от фактите, изложени по-горе трябва да кажем, че българската икономика се развива добре през второто тримесечие на 2004 г. Само че подобни темпове на растеж трябва да са устойчиви, тоест да не се дължат на временни фактори като ниските лихви и нарасналото кредитиране, и да продължат не няколко тримесечия, а да се запазят за по-голям период от време от порядъка на поне 20 години. Само такива продължителни периоди на висок растеж ще дадат възможност доходите на българите да достигнат тези на гражданите на Европейския съюз. Като пример за подобно развитие можем да посочим Ирландия, където средният реален растеж през последните 10 години е 8.2%. Освен това има и други страни, които са дори по-развити от България, които реализират темпове на растеж, непостижими в момента за българската икономика. Такива са Хонконг и Сингапур, където растежът за второто тримесечие е съответно 12.1 и 12.5%. Характерното за тях обаче, е много ниско равнище на преразпределение през бюджета, опростена данъчна система, слабо регулиране на бизнеса и малко административни и регулативни режими, защита на правата на собственост и добре действаща съдебна система. Ако искаме растежът в България да се запази на 6% за по-дълго време, а дори и да се увеличи, трябва да следваме пътя на страните като Ирландия, Хонконг и Сингапур. В своето икономическо развитие те са доказали, че реформите в посока към по-голяма стопанска свобода са най-добрият и най-бързият начин за достигане на доходите в богатите страни.
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!