На 17 септември Огнян Герджиков, Валери Димитров, Камелия Касабова, Любен Корнезов, и други народни представители внесоха в законодателното събрание проект, който заслужава определението исторически. Това е законът, уреждащ частното принудително изпълнение на частни вземания. (виж тук). Очаквани положителни резултати Значението му е историческо, защото: 1. за първи път България без натиск от страна на Европейската комисия приема сама добра законодателна практика в областта на гарантирането на изпълнението на договорите; 2. новите частни изпълнители ще ускорят процеса и повишат качеството на изпълнението на договорите и съответно ще намалят разходите по сключване и изпълнение на сделки; 3. възникващото съсловие на частни изпълнители ще оказва натиск за усъвършенстване на информацията и работата на регистрите (имотни, фирмени и кредитни); 4. действащите сега частни изпълнители, и известните на обществото като “притеснители”, “мутри” и пр., и адвокатите, частните арбитражи и частния регистър на неизправните длъжници [1] ще започнат да работят в конкурентна среда, ще намалят своите цени, ще разнообразят услугите си и ще започнат да ги изпълняват по-качествено. Предистория В различна форма основният замисъл на закона за частните изпълнители бе разработен през есента на 1998 г. като законопроект за изменение и допълнение на ГПК. Доколкото си спомням този проект изобщо не бе внесен официално в законодателното събрание. И тогава, и сега работата на съдия-изпълнителите е неефективна поради следните причини: а) те (на брой средно около 260) са назначени на глава от населението, а не според обема работа, който би трябвало да извършват; затова в центровете с повече бизнес и сделки (София, Варна, Пловдив и пр.) осъществяването на договорите е по-трудно и отнема повече време отколкото в малките градове и областни центрове; б) те са един вид на двойно подчинение – на председателите на районните и окръжните съдилища, но и на министъра на правосъдието, който заплаща работата им (също независимо от нейния обем); в) техните права (компетентност) са ограничени от територията на съда, за който работят; г) защита на длъжника от ГПК; д) слабо подпомагане от страна на държавни институции и регистри. От десетте нови члена на ЕС, само Кипър и Малта не ползват институцията на частния изпълнител. Румъния вече е приела подобен закон и предстои неговото прилагане. Разработването на законопроекта не минава без външна помощ – от Агенцията за международно развитие на САЩ и нейния Проект за реформа в търговското право, осъществяван Беаринг Поинт [2] . Някои очевидни проблеми Очевидно законопроектът е ползвал най-добрата европейска практика – тази на кралство Холандия. Разликата е, че там данъчните декларации на частните изпълнители (както впрочем и на политиците) са публични. Споменатите по-горе очаквани положителни ефекти могат и да не се достигнат. Недостатъците на проектозакона са два: 1. Частното изпълнение се въвежда само за частни вземания. Държавата си остава привилегирован кредитор и сама събира вземанията си чрез своите органи и служители. Частният изпълнител не заменя неефективно работещите държавни органи, поне това не е съвсем ясно как ще се слуги в следствие на предложената уредба. 2. Цената на труда на частния изпълнителен (тарифата за таксите по изпълнението) ще се определя от министъра на правосъдието – след консултации с камарата на изпълнителите – и ще се приема от министерския съвет. Тези такси не могат да бъдат различни от таксите, събирани от държавните органи. Частният изпълнител ще се окаже в двойна конкуренция. От една страна – с държавните органи, а от друга – с частните “притеснители” и арбитри. Възнаграждението за неговата работа ще бъде фиксирано. Естествено възникналите и вече действащи изпълнители могат да се окажат и по-ефективни. Народното събрание все още може да усъвършенства проектозакона, но за това
се изисква и въображение, и визия, и добро познаване конкуренцията между
частна и държавна принуда. -----------------------------------------------
[1]
[2]
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!