Човек вижда онова, което знае
Икономическият форум в Криница (Полша) се провежда от четиринадесет години и винаги е бил показателен за настроенията в стопанската на възникващите пазарни икономики на бившия Източен блок. Тази година той се проведе от 9 до 11 септември и имаше особен смисъл, поради обстоятелството, че това първата сесия на форума след разширяването на ЕС. “Българското” мнение От контекста бе извадено наблюдението на Хана Гронкевич-Валц (бивш гуверньор на централната банка на Полша, сега подпредседател на ЕБВР), че чуждестранните инвеститори не се интересували чак толкова от данъци, колкото от разходите за труд. Това наблюдение е безусловно вярно, по няколко причини: а) данъците в източна Европа са вече по-ниски от тези в западна; Местните коментари на това мнение, цитирани и компилирани от вестника са: призив да се вдигат заплатите (Лидия Шулева), търсенето на ниски разходи за труд било “краткосрочна стратегия” (Антон Петров) и новите членки сега щели да се “развиват самостоятелно, а не като филиали и дъщерни дружества на западни страни” (Александър Божков). На основата на тези коментари “Сега” внушава, че страните от източна Европа сякаш неадекватно се занимават с намаляване на данъците. Но все пак цитира и извода на г-жа Гронкевич-Валц, че започващата данъчна война е полезна. За какво става дума Това мнение се споделяше от всички представителите на форума (министри на икономиката или финансите) от участващите страни като: Белорусия, Грузия, Казахстан, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Унгария и Чешката република. (Може да се предполага, че и онези, които не присъстваха, биха имали същите помисли.) Гласът на Ханс Карлсон – министър на икономиката, заетостта и комуникациите на Швеция – звучеше доста самотно като опозиция на това общо настроение. 2. В Полша това мнение се споделя и от леви, и от десни партии, независимо, че страната е в предизборна обстановка. И президентът Квашниевски, шефът на централната банка Лешек Балцерович, и министърът на финансите Белка, и заместник министър-председателят и министър на икономиката и труда бяха абсолютно единодушни в защитата на такава политика. 3. И президентите на Полша и Литва (Квашниевски и Адамкус), и Лешек Балцерович, въпреки разликите в политическата си ориентация, защитаваха едни същи позиции по повод стопанската и търговската политика на ЕС спрямо страните от бившия Съветски съюз. Казано в едно изречение те искат Съюзът да либерализира търговията с тези страни и да премахне ограничения пред движението на хора и работна сила. И тримата заявиха, че Полша, Литва и другите страни от Нова Европа ще отстояват реформа на съюза в тази посока. Таблицата на Балцерович
--------------------------------------- |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!