В началото на седмицата бе широко рекламирано единомислието по повод извеждането на фирмената регистрация от съда и превръщането на процедурата от “охранително производство” в административен процес. От една на споразумението е министерството на правосъдието (съответно правителството), от другата – универсалните организации на бизнеса (БИБА, БСК, БТПП, СРБ). Достойнствата 1. съкращава се времето за регистрация, 2. съдиите от фирмено отделение ще могат да се заемат със съответстваща на квалификацията им работа (решаване на спорове и пр.); 3. възниква възможност за използване на информационни технологии и Интернет
и съответно намаляване на времето за справки. Недостатъците и неяснотите, 1. Регистрацията на юридическите лица се вменява на несъздадена още Агенция по вписванията (към министерството на правосъдието), която по идея ще обединява всички възможни регистри, включително тези на недвижимата собственост, особените залози и пр. – част от тях засега не са създадени и не е ясно кога ще започнат да функционират като единни регистри на компютърна, т.е. не-хартиена основа; 2. Изправянето на крака на въпросната агенция ще стане за период от около две и половина – три години и това е най-оптимистичната оценка; 3. Доколкото ни е известно, най-старите идеи за облекчаване на съдебната регистрация и за превръщането на процедурата в административна са от 1996 г.; това ще рече, че реформа, която не изисква много средства и която други страни се осъществява за около две години, в България ще бъде осъществена за единадесет години и много по-скъпо; 4. Министерството на правосъдието води в момента един подобен регистър (дублиращ съдебната регистрация) – този на неправителствените организации с обществена цел”; опитът е по-скоро отрицателен – т.е. не е ясно защо се предоставя по-голям обем работа от един вид, след като същата работа не се върши добре; 5. Един от непосредствените печеливши от реформата ще бъде фирмата “Информационно обслужване”, собственост на министерството на финансите; 6. Работата по промяна на законодателството или още не е започнала, или съответните проекти не са обсъдени и оценени от гледище на ползи и разходи (например проектозаконът за агенцията по вписвания, черновите варианти за промяна на търговския закон и др.) Другите решения Алтернативните на това решения са свързани със самостоятелното функциониране на фирмения регистър. След това той може да бъде присъединен или да “общува” с всеки друг регистър или институция. Това можеше да стане или чрез отделяне на съществуващите (областни) фирмени регистри в самостоятелна мрежа, чрез създаване на нова такава или чрез използване на други организации, например местните поделения на БТПП и БСК (които впрочем вече са изцяло компютъризирани и включени в мрежа). Последното би изисквало споразумение между универсалните бизнес асоциации, учредяването на дружество, което не разпределя печалба и възлагането на регистрацията на това дружество. Поради неразбирателство между асоциациите този вариант бе най-малко вероятен от самото начало. Други нищо не струващи решения – например качването на Държавен вестник и на “регистъра” на “Информационно обслужване” в Интернет, от където да се ползват безплатно – изобщо не се обсъждат.
----------------------------------------
[1]
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!