През тази седмица се провежда поредната мисия на представители на Международния валутен фонд (МВФ) в България. Основната цел на тази мисия е да се препоръча продължението на някои действия на българските монетарни власти във връзка предимно с ограничаването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Според експертите от МВФ този дефицит представлява проблем, тъй като застрашава финансовата стабилност на българската икономика. Основен източник на притеснения за тях представлява прекалено бързото нарастване на кредитирането в абсолютно изражение и по-специално на потребителските кредити. Още преди няколко месеца, когато за първи път бяха предложени тези мерки ИПИ ги коментира подробно (виж тук). Сега аргументите ни са подобни и няма как да не повторим основните от тях. Накратко те са: Промяната на минималните задължителни резерви (МЗР) с цел повлияване на темпа на растеж на кредитите и оттам на паричното предлагане представлява провеждане на парична политика от класически тип. Това противоречи напълно на възприетия режим на валутен борд, който предполага ненамеса на централната банка на финансовите пазари и едно автоматично следване на политиката на Европейската централна банка. Не съществува централен орган, който да може да определи точно с колко могат да нарастват кредитите. Това предполага едно цялостно познаване на българската, а и която и да е друга икономика, а това е невъзможно. Знанието е разпръснато сред икономическите агенти и всеки от тях притежава специфична част от него. Това знание няма как да бъде събрано в един център – например Българска народна банка или Агенцията за икономически анализи и прогнози - и той да го използва за планирането на процесите в стопанството. Поставянето на цел за ръста на кредитите предполага именно такова перфектно познаване. Алтернативата е използването на модели, които да опростят взаимодействията между участниците на пазара и да дадат някакво приближение на действителността, но както е известно много често подобни модели не могат да обхванат всички аспекти на реалността и често резултатите от тях са неизползваеми или пък не дават достатъчно информация, за да бъдат полезни в прогнозирането на някои процеси. Друг негативен аспект на повишаването на минималните резерви е, че те представляват фактически данък върху банките, тъй като оскъпяват привлечения им ресурс. Следователно те, както и останалите данъци, водят до пазарни изкривявания и намаляват стимулите за спестяване и инвестиции. Повишаването на МЗР е насочено най-вече към понижаване ръста на потребителските кредити, тъй като според последните данни той изпреварва ръста на общото кредитиране и според експертите от фонда голяма част от взетите назаем средства се използват за внос на стоки и услуги от чужбина. Това обаче, няма как да стане и ще се отрази и на инвестиционните кредити, а оттам и на икономическия растеж. За този растеж няма зададена цел, нито от Фонда, нито от монетарните власти, но тя е ясна за всички – колкото по-бавен е той, толкова по-трудно доходите на българите ще достигат тези в страните от ЕС. Освен това, ако действително има ефект повишението на МЗР би трябвало да доведе до нарастване на лихвените проценти по кредитите или поне на забавяне на темпа на понижаване на тези лихви. Тогава е възможно кредитите да се насочат към проекти, които са по-рискови и затова могат да бъдат финансирани при високи лихви. Съответно при тях възможността за необслужване и евентуално неизплащане е по-голяма и следователно ще се постигне обратен на желания ефект – рискът за системата по-скоро ще се повиши, вместо тя да стане по-стабилна. Трябва да отбележим, че въпреки недостатъчната степен на развитие на финансовото посредничество в България, съществуват и алтернативни източници на средства. Такива са покупките на лизинг, заемането от капиталовите пазари чрез емисии на облигации. Освен това нарастващата интеграция на българската икономика с тези на страните от ЕС и наличието на чуждестранни инвестиции позволява да се получават кредити от чужбина, като те също се увеличават значително. Централната банка трудно може да повлияе на кредитите от чужбина и оттам ръстът на общите кредити може да се запази, въпреки че се ограничава този на кредитите, отпускани от банките. Например според последните данни нарастването на задлъжнялостта на частния сектор към чужбина за месец юни 2004 г. спрямо декември 2003 г. е с около 990 млн. евро. Това са дължи предимно на кредитите за търговските предприятия – ръст от 627 млн. евро, а останалата част – 363 млн. евро - са получили българските банки. Като процентно съотношение обаче, задълженията на банките към чужбина нарастват с около 53% - или приблизително с толкова, колкото е ръстът на новоотпуснатите кредити от тях. Трябва да отбележим, че част от препоръките на Фонда ще имат позитивно въздействие върху българската икономика и трябва да бъдат подкрепени. Повишаването на кредитите от лизинговите компании може да стане причина за по-големите стремежи за регулации в този сектор. Докато експертите от МВФ препоръчват тези компании да бъдат по-стриктно наблюдавани, като бъдат задължени да публикуват по-често одитирани отчети и да обявяват публично повече информация за дейността си, е възможно българските власти да предприемат по-сурови мерки, които да увеличат контрола върху тези дружества. Такива възможни действия са приемане на изисквания по отношение на капиталовата адекватност и ликвидността им, по подобие на изискванията към банките и към инвестиционните посредници. Това отново ще представлява едно ненужно и прекомерно регулиране и намеса на свободния пазар, докато повишаването на прозрачността и отчетността за лизинговите компании, препоръчвани от МВФ, би насърчило инвестирането в тях и би разширило финансовото посредничество в цялата икономика. Друг елемент на преговорите в настоящата мисия е размерът на минималната работна заплата. Българското правителство – изглежда с цел увеличаване на популярността си и печелене на гласове в предстоящите избори – е решено да предприеме една стъпка, която да предизвика единствено негативни последици върху икономиката на страната, а именно повишаването на минималната заплата на 150 лв. от началото на 2005 г. По принцип тази стъпка е насочена към хората с ниска производителност и съответно ниски доходи, но те са тези, които ще понесат най-големи загуби от нея. Част от тях нямат знания и умения и не могат да добавят достатъчно стойност, за да покрият разходите за работното място, което заемат. Те или ще загубят работата си, или ще трябва да преминат в неформалната икономика. Хората, които до момента са получавали 150 лв. месечно пък, ще започнат да получават минимална заплата и ще имат по-слаби стимули да работят, ще се почувстват по-ниско оценени, тъй като не са над абсолютния минимум. За работниците с по-високи доходи пък размерът на минималната заплата няма никакво значение. Следователно общият ефект е негативен и няма да има ползи, както за хората, така и за управляващите. Изходът от спора по този въпрос е един – премахване на субекта на този
спор – тоест напълно премахване на минималната работна заплата и следователно
на вредните последици от нея. Експертите от МВФ биха се съгласили с подобна
позиция, тъй като така значително ще се облекчи регулирането от страна на
държавата на пазара на труда. Остава обаче и правителството да приеме аргументите
на икономическата логика и да вземе правилното решение. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!