Иво Прокопиев и пенсионната реформа

Капитализация на НОИ
През седмицата новият председател на надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ), Иво Прокопиев, направи предложение за частична капитализация на пенсионния фонд. Схемата е държавата да вложи в НОИ 3 млрд. евро от приватизацията и фискалния резерв и да даде възможност на пенсионния фонд да инвестира тези средства. Г-н Прокопиев очаква годишен приход в размер на 600-700 млн. лева и предлага той да се раздели по равно за увеличение на пенсиите и намаление на осигуровките. Според него това би позволило едновременно намаляване на осигурителните вноски и увеличаване на пенсиите с 10%. Според него за да задейства схемата, както на НОИ, така и на частните пенсионни фондове трябва да бъде разрешено да инвестират в инфраструктурни проекти и в българската банкова система. Той също така посочва, че високият размер на осигурителните вноски в България продължава да бъде пречка пред развитието на бизнеса.

Екипът на Института за пазарна икономика напълно подкрепя мнението на г-н Прокопиев, че осигурителната тежест в България е един от най-съществените проблеми пред бизнеса. Едно от последните изследвания на Института поставя осигурителните (най-вече пенсионните) плащания, като основен проблем за правенето на бизнес на територията на България (виж тук). В допълнение трябва да се каже, че с 300 или 350 млн. лева може да се постигне по-значително намаляване на осигурителната тежест от посочените 10%. НОИ събира от частния сектор около 1,9 млрд. лева годишно, а останалите приходи така или иначе се осигуряват от бюджета. При това положение пенсионната ставка би могла да се намали от 29% на 24%, което представлява намаляване с повече от 17%.

Възможни проблеми
Напълно сме съгласни, че трябва да се премахнат ограниченията пред инвестиционните решения на частните фондове. Това ще засили конкуренцията между тях и ще повиши доходността на така наречения частен стълб, което допълнително ще разкрие предимствата на частното осигуряване. Друг е въпросът дали тези ограничения да отпаднат и за НОИ, като при това се добавят 3 млрд. лева за управление. Сериозно се съмняваме, че НОИ има необходимия капацитет, за да се справи с такава задача. Възможно решение в този случай е тези средства да се управляват от голяма банка с нужния опит и репутация (например може да се постави изискване това да е банка, която управлява активи за поне четвърт трилион евро). Тези средства трябва да се използват единствено за капитализация на НОИ като не се дава възможност на политици или чиновници да създават нови привилегии или пенсии, което би компрометирало цялото начинание.

Освен това не бива да се допуска опитите за капитализиране на НОИ да “бетонират” разходопокривната система и да отдалечават възможностите за преход към частна пенсионна система. Напротив, капитализацията трябва да се извършва едновременно с увеличение на частния “втори” стълб на пенсионната система.

Трябва да подчертаем, че дори конкретната идея за капитализация на НОИ да бъде отхвърлена поради някакви (формални или други) причини това не трябва да означава, че като цяло идеята за намаление на осигуровките трябва да се отхвърля. Винаги е възможно парите от фискалния резерв и приватизацията да се използват за изплащане на държавен дълг и с реализираните спестявания на лихви да се извърши намаление на осигуровките.

В момента се намираме пред важен избор. Натрупаните средства във фискалния резерв, очакваните приходи от приватизация и излишъкът в държавния бюджет могат да се използват за увеличаване дела на частната система за сметка на разходопокривната, както и за намаляване на осигурителните вноски и данъците, което е предпоставка за постигане на по-висок растеж и запазване на стабилността в дългосрочен план. Но, както е ставало в предишни години, тези средства могат просто да се изхарчат за неефективни и безсмислени държавни проекти.

Допълнителни възможности за финансиране на пенсионна реформа
Предложението на Иво Прокопиев би трябвало да се реализира, но то в никакъв случай не бива да остава еднократен акт. Напротив, важно е намалението на осигуровките да продължи, тъй като осигуровките са най-високият и най-изкривяващият данък в българската икономика с всичките негативни последици от това. Също толкова важно е и да се продължи с по-бързи темпове с пенсионната реформа чрез намаление на дела на т.нар. първи стълб и увеличение на втория капитализиран стълб на пенсионната система. Това означава увеличение на частта от осигуровките, която постъпва в личните пенсионни сметки на осигурените в частните пенсионни фондове.

Има няколко възможности за осигуряване на допълнителни ресурси за извършване на пенсионна реформа:

1. Преизпълнение на приходите на от осигуровки. През 2004 година се очаква приходите от осигуровки да са с над 350 милиона лева повече от планираните. Време е да се изпълни обещанието на министър Лидия Шулева това преизпълнение да се насочи към намаление на осигурителната тежест, което би осигурило допълнителни 5 процентни пункта намаление на осигуровките – до 19%.

2. Преизпълнение на останалите приходи в бюджета. Освен 350 милиона лева преизпълнение на приходите от осигуровки през 2004 година се очакват и още 900 милиона лева преизпълнение на останалите приходи в консолидирания бюджет. Досегашните обявление на правителството показват, че то ще използва около 300 милиона лева нетно за намаление на данъците през следващата година. Следователно остават още 600 милиона лева, които могат да се използват за пенсионна реформа.

3. Намаление на бюрокрацията. Време е разходите за бюджетните служители, които са над 4 милиарда лева, да се намалят, тъй като са прекалено раздути. Това би могло да освободи поне 300-400 милиона лева, а при по-дълбоки реформи и повече.

4. Премахване на субсидиите. Субсидиите за губещи дейности, които вредят на икономическите стимули и на икономическото развитие, трябва най-после да се премахнат. От тук могат да се спестят поне 400 милиона лева.

5. Спестяване на разходи за инфраструктура. Множество инфраструктурни обекти като магистрали, пристанища, летища, водоснабдителни мрежи и др. под. могат да се прехвърлят към частния сектор и да се финансират от него и по този начин да се облекчи държавният бюджет със стотици милиони левове.

6. Приватизация. Във владение на държавата остават все още значителни активи – предприятия (например в енергетиката), ненужни сгради, офиси, апартаменти, коли, гори, земи и пр., които могат да се продадат и със средствата да се финансира пенсионната реформа.

7. Вторични ефекти. Заради по-ниските осигуровки е много вероятно част от хората, укриващи данъци и осигуровки, да излязат на светло, т.е. да се увеличи облагаемата база и приходите от данъци и осигуровки. Също така може да се очаква увеличение на заетостта и ръста на доходите. Тези ефекти могат да осигурят допълнителни средства за пенсионна реформа.

Таблица 1: Финансиране на пенсионна реформа

Източник на финансиране	Сума /млн./
Предложение на Иво Прокопиев	350
Преизпълнение на осигуровките	350
Преизпълнение на други приходи	600
Намаление на бюрокрацията	Поне 350
Премахване на субсидии	Поне 400
Спестяване разходи за инфраструктура	Поне 250
Вторични ефекти	Поне 150
Общо	Поне 2450

Реализирането дори на част от гореизложените предложения дава възможност за провеждането на пенсионна реформа, при която пенсионните осигуровки се намаляват от 29% на 8% като тези 8% осигуровки влизат в личните пенсионни сметки на осигурените в частен пенсионен фонд. В резултат от тази пенсионна реформа доходите на работещите ще нараснат с около 20%, забележимо нарастване ще отбележат и пенсиите, заетостта ще се повиши, както и стимулите за труд и предприемачество, изкривяванията на пазара на труд ще намалеят значително и пенсионната система ще действа изцяло на капиталонатрупващ принцип. Ефектът върху благосъстоянието на хората ще бъде силно положителен.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад