Европейците са разочаровани. Те изостават икономически от САЩ от години, което е резултат от липсата на икономическа интеграция. Затова те създадоха Европейски съюз, обща валута и принципно свободно движение на стоки, капитали и работна ръка. Въпреки това Европа продължава да изостава. Нов доклад на Бюрото за статистика на труда показва, че през 2003 г. САЩ имат реален брутен вътрешен продукт на човек от $34,960 (на база долари от 1999 г.). Това е много по-високо от всяка европейска страна. Най-продуктивната страна в Европа, Норвегия, има БВП на човек само $30,882 (преобразувано чрез паритета на покупателната способност). Останалите европейски страни са дори по-назад: Великобритания ($26,039), Франция ($25,578), Италия ($24,894) и Германия ($24,813). С други думи, европейците сега произвеждат годишно колкото американците преди 20 г. И не са успели да ги настигнат до сега. Според Банката за международни разплащания в Швейцария, разликата в производителността между САЩ и Европа всъщност се увеличава. В еврозоната продуктивността на работниците е 86% от тази на американците през 1995 г. През 2003 г. този процент спада до 84. В резултат, жизненият стандарт на европейците е по-нисък отколкото повечето американци биха могли да си представят. Този факт е посочен в изследване на шведският изследователски институт Тимбро. Изследването забелязва, че средното бедно семейство в САЩ има 25% повече място за живеене в сравнение със средното европейско. Ако разгледаме всички американски домакинства ще видим приблизително два пъти повече място за живеене: 1,875 кв. фута срещу 976.5 кв. фута в Европа. Оказва се, че европейците имат жизнен стандарт като този на най-бедния американски щат Мисисипи. Ако търсим област, в която европейците са по-напреднали от американците, то това е свободното време – те разполагат с много такова. Според Юниън Банк в Швейцария, типичния европеец разполага с два до три пъти повече платени почивни дни в сравнение с американците. Статистиката на Евростат показва, че европейците не работят повече въпреки това. Данните сочат, че средностатистическия европейски гражданин работи средно малко повече от пет часа дневно, норвежците са на дъното на класацията с 4 часа и 56 мин. доходоносна работа на ден, и (изненадващо) французите са на върха на класацията с 5 часа и 44 мин. на ден работа. Една от причините за по-късия работен ден в Европа изглежда е по-честите отпуски по болест в сравнение с американците. Според доклад от 25 юли, публикуван в Ню Йорк Таймс, 25% от норвежките работници излизат в отпуск по болест на ден. Изследване от 2002 г. в Швеция разкрива, че средно статистическият работник в страната ползва повече от 30 дни годишно за отпуск по болест. Изниква въпроса колко добри са техните системи за здравеопазване в действителност. Като следствие от това, общите работни часове са много по-малко в Европа, отколкото в САЩ. Според нов доклад на ОИСР в Париж, през последната година средният американец е работил 1 792 часа. Във Франция обаче средно годишните отработени часове на човек са само 1 453 часа, а за Германия – 1 446 часа. Преди 25 години, средно годишните отработени часове в Европа са били приблизително същите както сега. ОИСР посочва като причина за това нежеланието на европейците да работят и техният по-нисък жизнен стандарт, в сравнение с американския. “Изследването ясно показа един изумителен факт: това, че значителната разлика в полза на САЩ по отношение на БВП на човек...се дължи основно на разликата в часовете, изработени на човек.”, се посочва в доклада. Това налага правителствата в Европа да реформират своята политика по отношение на труда в посока повишаване на отработените часове, се препоръчва в скорошен доклад на МВФ. За съжаление, нито ОИСР, нито МВФ имат някакво смислено обяснение защо европейците предпочитат повече свободно време. Ново изследване на икономиста Едуард Прескот от Федералния резерв на Минеаполис предлага отговор на този въпрос. Той казва, че по-високите европейски данъци обясняват почти всички различия в поведението на работната сила в САЩ и Европа. Той пояснява, че когато европейските данъчни ставки са били сравними с американските, то отработените часове са били приблизително еднакви. Но след повишаването на данъците в Европа работниците са реагирали с по-малко работа. Следователно, намаляването на данъците в Европа би повишило предлагането на работна сила, би увеличило производството и оттам би подобрило жизнения стандарт. Например, ако Франция намали данъчната си тежест от 60% от БВП до 40%, средният французин ще може да консумира 19% повече, отколкото в момента. Това е голяма промяна. Изводът е, че европейците не работят, защото получаваното заплащане, след като правителството получи своя дял чрез данъците, е ниско. Тъй като социалните плащания са високи, то разходите да не работиш са ниски. Така, след като работниците сравнят какво могат да направят с парите, получени след облагане, и парите, които получават ако не работят, разликата е много малка. --------------------------------------------------------------------
[1]
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!