Самата идея да не се получават просто пари от държавата под формата на социални помощи, а срещу тях да се полага труд е добра. Друг е въпросът обаче, че в последно време тези програми придобиват все по-сериозен мащаб, което създава предпоставки за предпочитание към тях вместо за намиране на нормална работа. По данни на Министерството на труда и социална политика (МТСП) от есента на 2002 г. до сега, през тези програми са преминали 290 хил. души като са реализирани 1794 проекта в 253 общини. Не е ясно обаче, какъв процент от тези хора са успели да се реализират на пазара на труда след участието си в такава програма. Поддържането и извеждането на такъв показател би дал добра представа за ефективността и въобще смисъла от субсидираната заетост. Непосредственият ефект от тези програми е намаляването на безработицата, което се определя от самото правителство като сериозен успех. Въпросът е обаче, дали става въпрос за изкуствено намаляване на безработицата? Отговорът е положителен, защото устойчива заетост се постига от частния сектор, а правителствените програми са временно решение. През второто тримесечие на 2004 г. по данни на НСИ безработните лица са 406.1 хил. или 12% от работната сила. Ако приемем, че средногодишно в програмите “От социални помощи към заетост” участват 100 хил. души, то това на практика е 25% от всички безработни, така че официалните данни за нивото на безработица претърпяват сериозни промени в резултат на действието на тези програми. От разговори с работодатели става ясно, че в определени случаи, особено когато става въпрос за сезонна работа, работниците предпочитат да участват в програмите на МТСП, поради по-благоприятното съотношение между работа и заплащане. През последните седмици разбрахме за опити от страна на МТСП да затегнат контрола над общините, така че последните да изискват полагането на договореното количество труд срещу парите, които изплащат. Само че това трудно ще се реализира на практика при положение, че общините ще се стремят да усвояват повече средства, за да получават все повече в бъдеще и нямат особен стимул да контролират доколко се изпълняват трудовите ангажименти. Тези програми променят стимулите в икономиката, така че не трябва да бъдат насърчавани, за да се разрастват все повече, а да се ограничат максимално, тоест да представляват последната и безспорно най-неизгодна възможност за хората, които си търсят работа. В противен случай се намалява конкурентноспособността на икономиката поради отклонение на използването на ресурсите в резултат на държавната намеса. При това положение ще се спестят много средства, които могат да се използват
за намаляване на данъчно-осигурителната тежест в България, което е най-добрият
механизъм за насърчаване на заетостта. Подобряването на условията ще увеличи
стимулите за правене на бизнес на територията на България, както от страна
на резиденти, така и от нерезиденти. В резултат на това ще се увеличи търсенето
на работна сила, а съответно и заплащането й.
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!