През миналата седмица бе публикуван и влезе в сила Правилник за прилагане на закона за насърчаване на инвестициите [1] . Този правилник бе очакван с интерес от около двадесетина фирми желаещи да се облагодетелстват от този закон и от неколцина наблюдатели, които искат да разберат какво ще донесе прилагането му. В разгара на лятото, поради липсата на други теми, интересът към закона стигна дори до първа страница на някои всекидневници. Досега не е правен анализ на закона. Такъв нямаше и в мотивите към него докато още беше проект. Изглежда изключение прави само в-к „Седем” (25-31 август, с. 8-9), който предполага, че законът е в услуга на проекти като т.нар. Супер Боровец. (Т.е. на проекти, които са изпълнени с неясноти и конфликти на интереси.) Предполагаемите облаги по закона 1. прехвърляне на безвъзмездно право на собственост върху недвижим имот
- частна държавна или общинска собственост; Имотите се дават от правителството, изграждането на инфраструктурата се финансира с пари на данъкоплатците. Такова е съдържанието на чл. 18 и 20 от закона. По повод правата върху недвижим имот и пр. се казва, че те могат да се прехвърлят и продават без търг и конкурс. За държавните имоти – „след извършена оценка от независим лицензиран оценител и съгласуване с министъра на икономиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството”. За общинските – „след извършена оценка от независим лицензиран оценител по решение на общинския съвет със заповед на кмета”. По повод изграждането на инфраструктура замисълът на закона е средствата да се отпускат по предложение на министъра на икономиката със закона за бюджета за следващата година. Доколкото тези средства очевидно са държавна помощ, отпускането им може да става само с разрешение на комисията за защита на конкуренцията. На този и „по-нисшите” класове инвестиции се предоставя предимство, което може да се определи като „право на уважение от страна на администрацията”, държавна, областна и общинска. Това ще рече, че администратори отпускат всички разрешителни и извършват всички регистрации по бърза процедура. Противоречия и неясноти на закона 2. Споменаването (в чл. 19), че сделките с недвижимост могат да се развалят, ако инвестиционните планове не се осъществят, е просто смешно. В отношенията на собственост, както и в много други отношения, няма ситуации, които могат да се определят като „повторна девственост”. От всяка сделка и прехвърляне на собственост произтичат права и задължения, които не могат да бъдат заличени със задна дата. Всеки такъв опит ще отнема време и средства, които никой не си е дал труда да оцени. 3. Законът не съдържа критерий за това кога продажбата и прехвърлянето на права върху недвижимост може да става без търг и конкурс. 4. Процедурата по отпускане на бюджетни средства за инфраструктура не е по-ясна от сега действащите механизми на съставяне на държавния бюджет. 5. Не е ясно какво ще означава „правото на уважение от администрацията” и „бързата процедура” по лицензиране, регистрации и проверки. Като правило те са описани в различни закони и подзаконови нормативни актове. Това са поне четири-пет хиляди разпоредби на действащото право. Нито една от тях не е променена. Единственият начин да се осигури бърза процедура е действащото законодателство да не се прилага, ако така прецени администрацията. 6. Законът всъщност предполага, че колкото по-сложни, времеемки и скъпи са лицензирането, регистрациите и проверките, толкова по-търсени ще са услугите на администрацията, които той декларира, че ще бъдат предоставяни. Това противоречи на намеренията са общо облекчаване на средата за водене на бизнес за всички и поставя под въпрос равнопоставеността на бизнеса в отношенията му с администрацията. Когато тя липсва, обикновено разцъфтява корупцията. Класическото описание на този феномен е добре известно в икономиката [2] . Какво се променя с правилника за приложение? Правилникът описва формалностите по назначаването на администратори на проекти за инвестиции. Това са служители на „Българската агенция за инвестиции” (БАИ), т.е. на известната досега агенция за чуждестранни инвестиции. Освен това от всички нива на администрацията се изисква заделяне на персонал, който да се занимава с прокарване на инвеститора и проектите му през процедурите. Тъй като инвестициите се делят да класове, правилникът описва процедурите по сертифициране (освидетелстване) на инвестиционните проекти. Както може да се очаква, повечето критерии са чисто формални, а най-съществени са заявените намерения. На нито една от посочените по-горе неясноти правилникът не дава отговор. Какво все пак означава всичко това? 2. По-внимателният преглед на закона и правилника показва, че всъщност
въвеждат два нови административни режима. 3. Според откъслечни свидетелства и интервюта в пресата и от информацията на агенцията за чуждестранни инвестиции може да се направи извода, че заявените намеления за инвестиции по реда на този закон до края на годината ще бъдат между 1,5 и 2 милиарда лева. Правителството очевидно иска да се превърне в кредитор от последна инстанция и да определя кой губи и кой печели. Проблемът е, че това кредитиране остава почти изцяло неформално. -----------------------------------------------------------
[1]
[2]
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!