Темата за състоянието и развитието на българското образование е много актуална в годините на преход, тъй като то също трябва да се приспособи, за да може да отговори на изискванията в променената икономическа и социална среда. С него се занимават както специалисти, така и хора, които не са непосредствено свързани с тази област - като например министър Велчев - поради голямата степен на обществената му значимост. Няма да се спираме на положителните ефекти от образованието, но те в действителност са много на брой и са безспорни. То е свързано с усвояване на знания и умения, натрупване на човешки капитал, увеличаване на богатството и икономическия растеж. Едно от условията за качествено образование е наличието на достатъчни по размер средства, които да се инвестират за обучение. Във връзка с това е и предложеният от министерство на образованието законопроект за кредитиране на студентите по време на тяхното следване. За целта в държавния бюджет за 2005 г. се предвиждат 1.1 млн. лв. за подпомагане на студентите. Основният смисъл на проекта е държавата да поеме изплащането на лихвите и част от главницата на кредитите, отпускани от търговските банки на студентите. Тези кредити могат да бъдат използвани за учебната такса или за издръжката по време на следването. Този законопроект все още се разглежда на ниво министерство и не е внесен за обсъждане в парламента, но ИПИ е длъжен да изложи своята позиция по въпроса още преди приемането на подобен закон. Това е още един пример за необоснована намеса на държавата в частни отношения, без от това да има някаква икономическа необходимост - банките и сега отпускат подобни кредити. Естествено е студентите като обществена група да поискат колкото е възможно повече привилегии за себе си, които са за сметка на останалите хора. Само че те и в момента получават такива във вид на сравнително ниски такси за обучение, стаи в общежития, евтини карти за градския и за железопътния транспорт. Целта на всички тези предимства е насърчаване на образованието от страна на държавата. За съжаление, въпреки че улесняват в известна степен живота на студентите, те не правят образованието по-качествено, тъй като не влияят нито начина на преподаване, нито на мотивацията на студентите и преподавателите. Чрез поемане на част от плащанията по кредита фактически се променят и изкривяват стимулите на студентите по това тяхно отношение с банките. При нормалните пазарни условия, когато участниците сами носят цялата отговорност за действията си, те са принудени да положат повече усилия, за да постигнат по-добри резултати. Връщането на получения кредит е достатъчен мотив, който да им даде възможност да оценят разходите за полученото от тях образование. При намесата на държавата обаче, тези стимули за усвояване на повече знания и умения са по-малки. Така с предлагането на още един вид субсидия се постига всъщност точно обратното на заложената в закона цел. Логично е с подобна мярка обслужването и връщането на кредитите да стане много по-евтино за студентите, но това се случва чрез преразпределение на средства от бюджета към тях. Това е една от многото програми на правителството за подпомагане на определени групи на интереси за сметка на всички данъкоплатци. Макар че напоследък студентите не се проявяват толкова активно за оказване на натиск върху властта, те все пак представляват една сравнително лесна за организиране група и поради тази причина правителството се опитва да ги привлече на своя страна чрез подобни мерки. Друга група на интереси, която ще се възползва от тази субсидия е тази на банките. За тях ще се създадат условия да отпускат повече кредити за студенти и съответно да реализират по-високи печалби. При наличие на държавна гаранция за изплащането на кредитите обаче, това може да породи морален риск макар и в малки размери, тъй като тези кредити са много малка част от портфейлите на банките. Все пак и при тях ще се получи изкривяване на стимулите, породено от намесата на държавата. От своя страна, данъкоплатците са неорганизирани, имат различни политически пристрастия и затова в крайна сметка техните интереси се защитават значително по-трудно и при много по-високи разходи от тези на малките групи с ясна насоченост към дадена цел. От това следва и приемането на най-различни “полезни” програми за тяхна сметка и постоянното нарастване на размера на субсидиите всяка следваща бюджетна година както и в конкретния случай, ако законът бъде приет. Този законопроект е поредната мярка, свързана с образованието, която измества
фокуса на проблемите в системата. Той представлява още една стъпка за засилване
на ролята на държавата в образованието и увеличаване на зависимостта от
бюджета на повече хора вместо да се прави обратното каквито бяха първоначалните
намерения на управляващите, когато получиха своя мандат. Реформата в образованието
трябва да бъде насочена точно в противоположна посока – чрез либерализация,
ориентиране на системата към изискванията на работодателите, оптимизиране
на броя и структурата на учебните заведения чрез финансирането им на пазарен
принцип и т.н. С подобни законопроекти, целящи засилване на популярността
си преди изборите през следващата година, правителството обаче не печели
повече привърженици, а само доказва, че няма желание да спазва дадените
обещания. А по този начин става все по-трудно хората отново да повярват
и да гласуват за сегашната власт въпреки многобройните и усилия в тази насока.
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!