Световната банка и Международния валутен фонд не са в добро здраве, отбелязва The Economist (24 юли 2004г.). Кенет Рогоф, бивш главен икономист на Фонда, предлага курс на лечение. Когато двете сестри от Бретън Уудс достигнаха 60-те, непоколебимата любов към МВФ и дори свободната обич към Световната банка, останаха несподелени. В наше време близнаците са под постоянна атака от дясно, от ляво, от центъра и понякога помежду си. Те все още имат да изиграят полезна роля и остават несъмнен плюс за света, но може и би трябвало да бъдат усъвършенствани. Илюстрация: МВФ и Световната банка Започвайки със Световната банка, която всъщност е комплексен хибрид от: помощна агенция, дългогодишна кредитна банка за развитие, център за техническо подпомагане. Известно е, че Банката беше зачената основно да подпомогне Европа да се възстанови след Втората световна война и оттук и името на нейния основен „прозорец” Международна банка за реконструкция и развитие (МБРР). През периода 1968-1981 г. Банката наводни развиващият се свят с мащабни инфраструктурни проекти, чрез които създаде малко приятели сред зелените или младите анти- глобалисти. Много развиващи се страни обаче, започнаха да натрупат бързо растящи дългове към Банката, докато икономиките им се развиваха по-бавно или се свиваха. Учудващо е, че Банката стана непопулярна сред доста развиващи се страни. Днес нещата са много по-благоприятни от гледна точка на връзките с обществеността, отчасти благодарение на огромният департамент на Банката (повече от 300 човека), който се занимава с това. Кредитните и приоритети се промениха през последните 20 години, като сега те включват предоставяне на подкрепа за здравеопазването, държавното управление, женските съюзи и образованието, като продължава да отпуска и традиционните кредити за инфраструктурни проекти. Под рубриката „собственост на държавите” Банката се опитва да изглади политиката на кредитиране и по този начин клиентите имат по-голяма дума в дизайна и. До тук всичко казано беше положително, лошата новина е, че Банката все още страда от два фундаментални, структурни недостатъка. Това я възпира да реализира своя пълен потенциал. Първият и далеч по-важният проблем е, че тя трябва да поправи своята болна финансова структура. По своята същност Банката е „хедж-фонд, със сърце”. Главният клон на Банката за средно-развитите страни - МБРР - има незначителен внесен капитал. МБРР финансира повечето от своите кредитни дейности, чийто размер е повече от $ 100 милиарда, чрез заемане. Използвайки своя рейтинг ААА, тя взема на заем от международните капиталови пазари, а след това кредитира развиващите се страни и нововъзникващите пазари с надбавка между ? и ?% - по принцип много под лихвения процент, при който биха могли да заемат самостоятелно. Банката използва разликата, за да покрие оперативни си разходи от $1.5 млрд., включително разходите за над 10-те си хиляди служители. Ако кредиторите и кредитополучателите са удовлетворени от тези условия, сделките изглеждат взаимно изгодни. Нека обаче, погледнем нещата малко по-задълбочено. Да започнем с нискокачествения портфейл от ценни книжа на развиващите се страни. Той е носител на риск. Фактът, че Банката все още не се е сблъскала с масови фалити, отчасти се дължи на късмет. Разбира се, повечето хора вярват, че групата Г7 от богати страни и техните приятели, биха измъкнали Банката при критични моменти и по тази причина тя запазва рейтинга си въпреки някои не съвсем успешни инвестиции. Една банка трябва да кредитира Когато англичанинът Джон Мейнард Кейнс и американецът Хари Декстър Уайт първоначално са проектирали Банката са мислели, че официалният кредитен прозорец ще бъде отворен за т.нар. “липсващи” пазари. Ако двамата бяха все още живи, щяха да забележат колко високо-ликвидни са частните пазари. Банката би трябвало да бъде ограничена до нейната защитно-подпомагаща същност – Международна подкрепа за развитие (IDA). Средствата по IDA трябва да станат 100% директни дарения, вместо 70% както са в момента. Ако смяната на кредитиране със субсидиране, е толкова убедителна, защо не се приема от политиците? Една от причините е огромното противопоставяне от страна на континентална Европа, където много лидери са загрижени, че прекомерното разчитане на помощите, ще направи Световната банка заложник на Американския конгрес. Гордън Браун направи предложение по този въпрос: страните да издадат ценни книжа (облигации), приходите от които ще бъдат предадени на Световната банка, чрез договор. Вторият проблем с Банката днес е отговорността и отчетността. Положителна нейна черта е, че страните могат да се обърнат към нейните експерти за помощ, но как може да се определи каква подкрепа трябва да бъде приоритетна за Банката, ако няма обратна връзка от пазара? Банката трябва да следва нови начини за оценка на действията на своята разнообразна гама и да определя подходяща цена за продуктите си. Най-малкото, което Банката трябва да прави е да следва принципа на добрия лекар: “Първо, не вреди”. Може ли всичко това да се каже и за МВФ? Дали съветите му са толкова ужасни, колкото смятат някои критици? Най-постоянният и в същото време най- неясният укор към МВФ е, че фондът
настоява все още за режим на строги ограничения по време на кризи на държавния
дълг. Основните уроци от последните 40 години на международни финансови кризи,
са: Много учени твърдят, че самото съществуване на Фонда е довело до увеличаване на международните дългови кризи. Това е възможно, но тези кризи са съществували отдавна преди намесата на Фонда. Турция, Бразилия, Мексико, Аржентина и Венецуела са изпадали в неплатежоспособност, преди да се обърнат към Фонда. Една възможна препоръка към Фонда е да продължава да развива и подобрява своите съвети. Най-лошият призив от всички? По време на управлението на Клинтън бяха предприети някои неубедителни стъпки в посока на “ограничения върху достъпа до кредит”, които да попречат на Фонда да отпуска огромни пакети за подпомагане. Ако на Бразилия бяха дадени допълнително само $15 млрд. през август 2002 г. вместо $30 млрд. програмата щеше да се провали. Каква полза има от това да хвърлиш на някой въже дълго пет метра, ако се дави на десет метра под водата? Сестрите от Бретън Уудс са се променяли повече от веднъж през своите първи 60 години. Те могат и трябва да го направят още веднъж...
|
