През седмицата стана ясно, че представители на Българския пчеларски съюз (БПС) са поискали държавни субсидии за производителите и износа на мед. Основанието за това искане са ниските изкупни цени в настоящия момент и невъзможността на стопаните да покрият производствените си разходи. Според председателя на БПС реколтата през 2004 г. е по-слаба от тази през миналата година но въпреки това цените са по-ниски. Според данните, оповестени от БПС, от произведените 12 хил. тона мед през миналата година са изнесени около 9 хил. тона – т.е. около 75% от продукцията е за износ. Едно от основните правила на свободния пазар, което вероятно е известно на много хора, е, че цената на всяка стока зависи както от предлагането, така и от търсенето и. Това означава, че дори ако търсенето на българския пазар е нараснало, въпреки че няма такива данни, то ако има спад в международното търсене е логично и цената да е по-ниска, тъй като частта от меда, която се потребява в чужбина е доста голяма като дял от цялата. Очевидно е, че медът е търгуема стока и цената му до голяма степен зависи от цената на международните пазари. Тъй като българските производители нямат голямо влияние на тези пазари за тях цената се приема за външно зададена и те трябва да се съобразяват с нея, независимо дали им харесва или не. Естествено е производителите на определена стока да се опитат да реализират максимална печалба от нея, само че начинът за това не е чрез получаване на субсидии от държавата. За негативния ефект от субсидиите и от държавната намеса на пазара сме говорили многократно, но отново ще посочим накратко някои от тях. Типичен пример за намесата на държавата и последствията от нея е пазарът на зърно през последните няколко години. През миналата година държавата се намеси поради ниската цена, а предходните две заради високата. Тези интервенции нито изгладиха колебанията на пазарните цени, нито донесоха някаква съществена полза за производителите или потребителите. Подобен ще бъде и случаят с пазара на мед. Получаването на субсидия няма да направи производителите по-ефективни или по-конкурентоспособни на международния пазар. Ако веднъж получат такава те ще имат по-големи стимули да увеличат размера на субсидията вместо да намалят разходите си. Целта им ще бъдат повече преференции и държавна закрила вместо повече и по-качествен мед. Това ще допринесе и за по-големи изкривявания на местния пазар и за по-слаба гъвкавост и възможност за реакция при шокове. Освен това парите за всички субсидии се вземат от държавния бюджет, а източникът за средствата в бюджета са данъкоплатците. Чрез даването на субсидия директно се преразпределят пари от данъкоплатците към производителите на мед, без от това да има никаква полза за първите. Така една малка, организирана група с определен интерес и влияние при вземането на политически решения може да използва своето положение и да получи някаква привилегия или пари за сметка на голямата неорганизирана група – a именно данъкоплатците, които не могат да защитят интереса си. Друга негативна последица от изпълнението на подобно искане е, че се създават основания за последващи такива. По този начин всеки производител може при някакви временни трудности в отрасъла си да поиска и съответно да получи привилегия от държавата. Това естествено ще увеличи общата икономическа неефективност, тъй като няма да се позволи на естествения пазарен процес да действа, включително някои от производителите да фалират и на тяхно място да навлизат нови и по-конкурентни. Освен това ще нараснат и разходите за субсидии, което ще доведе до необходимост от по-големи приходи в бюджета и по-голямо преразпределение. Изводът от всички посочени по-горе аргументи е, че не само не трябва да
се отпускат нови субсидии, а трябва да се премахнат и съществуващите в момента
такива.
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!