Наскоро беше представен индексът за устойчивост на неправителствените организации за 2003 г. на Американската агенция за международно развитие (USAID) [1] . Той се изготвя от 1999 г. насам и обхваща 29 страни от централна и източна Европа и Евразия. Индекс 2003 продължава наблюдението и измерването на развитието в седем области, които се разглеждат като ключови за устойчивостта на неправителствените организации (НПО). Индексът е полезен източник на информация и ориентир за международните донори, организации и инвеститори за нивото на развитие на гражданското общество. Чрез промените на индекса във времето се измерва прогресът или липсата на промяна в съответната страна, т.е той служи като измерител на прехода. България не отчита значителна промяна както в общата оценка за състоянието на неправителствения сектор, така и в седемте области, които съставят общия резултат. Въпреки това страната ни е сред първите десет страни, което е признание за състоянието на гражданското общество. Влиянието на неправителствения сектор расте и НПО се възприемат като представител и защитник на правата на гражданите, както и като доставчик на различни услуги. Индексът за България
* Най-ниската стойност на
индекса е 1 (най-висока степен на устойчивост на неправителствения сектор),
а най-високата – 7 (най-ниска степен)
Липсата на развитие през последната година отчасти се дължи на организационния капацитет на неправителствените организации. Все още повечето НПО нямат стратегически план за развитие и управление. Много често такива планове се подготвят единствено при поискване от донори като условие за представяне на финансиране. Без визия за бъдещото развитие е невъзможно да се направи стратегия за постигане на определени цели и голяма част от НПО в България се “напасват” според възможното финансиране. С процеса на присъединяване към ЕС и отпусканите средства за развитие и активно участие на гражданското общество в публичния живот, често сме свидетели как новоучредени НПО получават т.н меки пари, които се изразходват не по предназначение. Сравнително малко НПО имат постоянно нает персонал и разчитат на доброволци или временно наети хора при по-големи проекти. Финансовата устойчивост на НПО е друг проблем. Намаляването на институционалното финансиране (наем, комуникации, оборудване) в последните години е причина НПО да търсят финансиране като кандидатстват за проекти, които не са в ресора им, но се разработват за да се получат средства. Това води до неефективност и липса на специализация и натрупване на експертиза в много от НПО в България. Организации, които имат за цел застъпничество и работа в полза на обществото трудно намират финансиране за цели, които нямат конкретни и измерими резултати. Много от тях разчитат на няколко международни донори и при промяна на техните приоритетни цели трудно намират средства за дейността си. Причина за това е нереалистичното разбиране, че тези донори ще финансират НПО непрекъснато, но също и с трудността при разработването на нови проекти и идеи. Предприемаческите способности на НПО все още не са добре развити и предлагането на платени услуги се възпрепятства от възгледа на обществото, че тези услуги трябва да са безплатни. Положителни страни Публичния образ на неправителствения сектор се подобрява с времето и сътрудничеството както с бизнеса, така и с правителството е по-активно. НПО все по-често се появяват в публичното пространство макар да нямат достатъчно средства за медийни кампании и реклами. Въпреки че имаше няколко скандала през последната година, свързани с финансирането на дейността на НПО, медиите обръщат все по-голямо внимание на успешните проекти, реализирани от НПО. Факт е, че местните НПО имат по-лесен достъп до местните медии за популяризиране на дейността си, докато националните НПО по-трудно привличат вниманието им. През последните години беше създадена мрежа от неправителствени организации, които предлагат услуги, подкрепа и обучение на други такива (най.често местни НПО). Много НПО създават коалиции по различни теми и проблеми като околна среда и проблеми на младежта, което засилва тяхното влияние. Все още обаче не съществува една организация, която да представлява всички НПО и да защитава интересите на целия сектор. Къде
сме ние?
---------------------------------------------------------------------
[1]
За повече информация виж тук.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!