От известно време в публичното пространство се води дебат относно премахването на задължителната военна служба. След като беше приет т. нар. “Стратегически преглед на отбраната” окончателното решение на този въпрос бе избягнато и оставено за в бъдеще. В прегледа беше отбелязана крайна дата за наборната служба – 2010 г., но все пак тя не беше твърдо фиксирана и е възможно да бъде променена в посока както към по-бързо премахване, така и към поредно отлагане. През тази седмица по въпроса беше направено едно интересно изказване на ген. Динчо Карамунчев – началник-управление “Личен състав” в министерството на отбраната, че в армията няма място за хора без образование. Безспорно недоброволното набиране на войници трябва да бъде прекратено и рано или късно това ще се случи. Само че подобни изказвания предизвикват негативно отношение към армията и към нейното ръководство. Естествено е, че на войниците, както и при другите професии, са необходими определени качества, за да могат да изпълняват задълженията си. При използването на модерно въоръжение, съвременни средства за комуникация, компютри и друга специализирана техника се изисква достатъчна степен на грамотност и подготовка. Само че тези умения могат да бъдат използвани най-ефективно ако са предоставени доброволно и хората, които ги владеят имат стимул да ги проявяват и развиват. Не такъв е случаят обаче при принудителната военна служба. Там целта на войниците е да загубят по-малко време и пари при пребиваването си в казармата, а усвоените умения и ползата от тях са твърде малки - да не кажем нулеви - срещу доста високите фактически разходи на наборниците. Като цяло резултатът е, че нито армията е добре подготвена, нито наборната служба струва по-малко, отколкото ако има доброволна професионална армия. Освен това, както споменахме по-горе, по-големи умения се изискват за работа със съвременни високи технологии, което не може да се каже за оборудването на българската армия в момента. Какво се получава в действителност? Дори да влязат в казармата младежите се обучават на стара и морално остаряла техника. Предвид на предстоящата модернизация и навлизането на стандартите на НАТО това означава, че фактически войниците се обучават да работят с технологии, които скоро ще бъдат извадени от употреба. Тогава обучението на войниците става напълно безпредметно, тъй като дори някога да им се наложи да участват в някакви военни действия те ще трябва отново да се запознават с новите технологии и да преминават отново подготовка, която би отнела не по-малко време и средства от престоя в казармата. Не е ясно дали изказването на ген. Карамунчев изразява официалната позиция на министерството на отбраната, но все пак то предизвиква известно недоволство в част от сравнително по-образованата част от обществото – мъжете с висше или средно образование, които подлежат на военна повинност. Изглежда, че политиката на министерството на отбраната дискриминира именно тези по-образовани граждани като ги преследва и успява да ги принуди да “служат на родината”, вместо да използват натрупаните знания и умения, за да произвеждат доход в икономиката. Според данните от министерството около 100 хил. души не са отслужили и за някои от това е пречка при намирането на работа поради изисквания от страна на някои работодатели. По този начин се създава още една възможност за корупция сред чиновниците, които определят набора – да допуснат някои от наборниците по-бързо от други. Друг аспект на наборната служба обхваща емигрантите, които подлежат на военна служба. Изглежда, че те ще бъдат освободени от казармата. При тях обаче, това няма много голямо значение, тъй като механизмите за принуда, които се отнасят за младежите в България, трудно могат да бъдат приложени на практика за тях. Един от мотивите на тези младежи да емигрират е именно казармата и практически така се признава наличието на държавна политика, насочена към прогонване на млади и способни хора от страната, които нямат желание “да служат”, като се поддържа военната повинност. От друга страна, политиката на министерството третира по различен начин и хората без образование – те са оставени извън казармата, макар че някои от тях е възможно да имат желание да влязат в нея. Те имат по-малки възможности за намиране на работа, а в армията има и задължения, които не предполагат наличието на висока квалификация въпреки изискванията на министерството за такава. Освен това така се облагодетелстват до известна степен хората, които не са положили достатъчно усилия да се образоват, тъй като те не са принудени да “служат” на държавата. Техните алтернативни разходи са много по-ниски от тези на образованите хора и по този начин реалните разходи за поддържането на армията стават по-високи. Дискусията относно задължителната военна служба продължава. Някои от предложенията,
които получиха подкрепа в обществото са за намаляване на срока на службата
до 45 дни за хора с висше образование, за разширяване на списъка на заболяванията
и на степента им, заради които се освобождават наборниците. В тези предложения
има известен смисъл, но всички те представляват частични мерки. Единственото
добро и справедливо решение е да се премахне напълно военната повинност,
и то веднага, и да се премине към изцяло доброволна служба. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!