Ако сравните данните за средната заплата и актуалните цени на имотите
в България няма как да не се учудите, че въобще съществува пазара на недвижимите
имоти. При сравнение с юли 2002 г. например, за закупуване на двустаен апартамент
в Младост са били необходими средно 102 средни месечни работни заплати,
докато през юли 2004 г. - 235 средни работни заплати. Разликата е очевидна,
но не толкова трудно обяснима. И все пак защо цените растат.
-- Увеличава се търсенето на имоти от страна както на гражданите поради увеличения достъп до финансов ресурс, така и от страна на чужди фирми и инвеститори. Глобализацията е необратим процес и България все по осезаемо усеща както негативните, така и положителните ефекти. В момента в цял свят се наблюдава увеличение на цените на недвижими имоти. Например, пазарът на недвижими имоти в САЩ регистрира 59 процента увеличение на капитал от офшорни компании от 2002 г. насам. Разбира се България има още много да направи за да стане привлекателна и конкурентна за подобен род инвеститори. Става дума за правата на собственост, развит пазар на земята, сигурност и стабилност, развити финансови пазари. -- Преместване на Изток. Тенденцията на изместване на производствата на Изток заради по-евтината и квалифицирана работна ръка все повече се засилва и ще оказва влияние върху националната икономика. Навлизането на чуждестранни компании в страната ще повлияе значително на търговските имоти, особено на офис площите и индустриалните имоти. Създаването на работни места, инвестициите в технологии и ноу хау, което ще последва ще повлияе положително на цялата икономика. -- Приключването на преговорите с ЕС и предстоящото членство на България често се изтъква като мотив от представителите на агенциите за недвижими имоти за повишаване на цената. Това ще продължи, но въпросът е до кога. Несъмнено, бъдещото членство ще увеличи сигурността на международните фирми за установяване на бизнес в България, но тяхното поведение се определя в не малка степен и от доходността на имотите в страната. Особено за офис сградите, където доходността се определя от съотношението между наемът и продажната цена. В момента доходността е сравнително висока, но това явление се е наблюдавало и в новите страните, членки на ЕС, които след приемането си регистрират спад в този показател. -- Разположението на България е от не по-малко значение за бъдещото и развитие. Страната ни е на стратегическо място по отношение на европейските и азиатски пазари и лесно може да се превърне във водещ логистичен център в региона. За това обаче отново трябва да се осигури стабилна икономическа среда, която чрез своята предвидимост и привлекателност да привлече дългосрочни инвестиции, изискващи големи по размер вложения в недвижими имоти като начало. Разбира се това не са всички причини, водещи до покачване на цените на имотите, но си струва да се имат в предвид в по-дългосрочен план. Дали този процес на инфлация на цените на жилищните имоти е благоприятна за обикновените граждани?! Преглед на развитията в новите страни членки показват, че цените на недвижимите имоти не са се увеличили (или само символично) след присъединяването Това се обяснява с предварителното калкулиране в цената на ефекта от този процес в последните две години. Интересно е също така, че покупателната сила в новите членки не се е повишила значително, което означава, че имотите не са станали по-достъпни за гражданите. Решението за повечето кандидат купувачи е да се замислят дали не е по-изгодно
да наемат дългосрочно жилище, вместо да го закупуват. Нивото на доходите
в момента в България е такова, че дори при по-ниските лихвени проценти по
жилищните кредити наемът е по-изгодния вариант. Несигурността по отношение
на евентуално повишаване на доходите е все още значителна и вероятността
жилищния кредит да не може да се обслужва е относително голяма. Постепенното
повишаване на лихвените проценти по депозитите в банките, на което сме свидетели
прави по-изгодно натрупването на средства и получаването на лихви, с които
да се осигурява плащането на наем.
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!