Велчев - странни идеи за образованието

Миналата седмица беше време за отчитане на направеното през първите три години от мандата на настоящото правителство. Министърът на финансите Милен Велчев, обаче, заложи на друга тактика. Той пропусна да обясни защо за три години не бяха изпълнени обещанията за намаление на осигуровките, за нулева ставка за реинвестираната печалба, за по-значително намаление на данъка върху доходите, за опростяване на процедурите по събиране и администриране на данъците, за намаление на преразпределението през държавния бюджет до 35% от БВП, за двуцифрен икономически растеж и т.н. Вместо това министър Велчев предложи за пореден път своята идея “за подписване на надпартийно, консенсусно споразумение за дългосрочни инвестиции в образованието”.

Според Милен Велчев в споразумението ще се определи нивото на финансиране на образованието като дял от брутния вътрешен продукт, като дял от общите държавни разходи или като годишно нарастване на средствата за образование всяка година. Министърът на финансите отново изказа своето твърдение, че всяка власт има естествена склонност да намалява разходите за образование, защото ефектът от тях става ясен чак след дълъг период от време. Освен това той смята, че не е важно как ще се използват парите за образование, това ще се решава от съответната управляваща партия.

Накратко, Милен Велчев има три основни тези за образованието – то трябва да е държавно, да заобикаля нормалната бюджетна процедура и да получава много средства, независимо как те се харчат. Ще разгледаме трите тези поред.

Идеята за подписването на надпартийно споразумение цели гарантирането на определено ниво на държавно финансиране за образованието. Това може би е приемливо споразумение за някои крайно леви партии, които смятат, че образованието трябва да е изцяло държавно. Но световната практика показва, че в редица страни значителна част от образованието се “произвежда” от частни образователни институции (в някои страни над 70%) и голяма част от тях се финансира от частния сектор (в някои страни над 40%). Следователно, ако някоя партия има желание да прави реформи в образованието, които да увеличат конкуренцията, да допуснат повече частни училища и частно финансиране и съответно да намалят държавното финансиране за образованието, тази партия в никакъв случай не може да подпише споразумението, предложено от Милен Велчев.

Винаги когато се случи определена дейност (култура, земеделие, здравеопазване, хора с увреждания, общини и т.н.) да поиска парите за нея да се фиксират като процент от БВП Милен Велчев и неговите подчинени (правилно) отбелязват, че това би намалило ефикасността на изразходване на средствата. Това е така, тъй като на съответните министерства няма да им се налага всяка година да доказват, че имат нужда от съответните средства и че ще ги изразходват в ефективни програми. И изведнъж, в разрез с твърдата си политика към останалите министерства, Милен Велчев предлага парите за образование да се фиксират и то не само юридически – със закон, но и политически, чрез надпартийно споразумение. Ясно е, че получаването на фиксиран бюджет заобикаля нормалната бюджетна процедура за контрол на изразходването на средства и влиза в противоречие с целта за въвеждане на програмно бюджетиране.

Неясно защо министър Велчев смята, че няма значение как се харчат парите за образование, стига парите да са много. Практиката в други страни, обаче, показва, че няма правопропорционална връзка между сумите, които се отпускат за образование и качеството на образованието. Например в САЩ щатите, които отпускат най-много средства за образование на един ученик често имат най-лоши резултати на стандартизираните тестове за оценяване на знанията на учениците. С други думи, не е най-важното нещо колко пари се отделят за образование, по-важно е как те се използват. Ето какви са проблемите на образованието според Министерството на финансите [1] :

· Забавя се реформата в образованието.
· Има неоптимизирана структура на училища и учители особено в селските райони.
· Заетостта в сферата на образованието е сред най-високите в региона и два пъти по-висока от тази при “изравняващите се страни”.
· Наблюдава се влошаваща се посещаемост на училищата, особено на децата от по-бедните слоеве и от малцинствата.
· Има стимули за завишаване броя на записаните ученици, като средство за запазване на съществуващите училища и учителски места.
· Неправилното се разпределят ресурсите в сектора:
· Управлението в сектора е силно централизирано – Министерството на образованието и науката отговаря за съдържанието на образователните планове, за контрола върху качеството, за кадровата политика, одобрява исканията на общините за откриване или закриване на училища и др.

Според Министерството на финансите “Всичко това води до влошаване качеството на образованието.”

Забелязваме, че никъде експертите на Министерството на финансите не споменават, че парите за образование са малко, точно обратното. Когато в една сфера има много проблеми, свързани с неефективно използване на финансовите средства, отпускането на повече средства само ще задълбочи проблемите като омекоти бюджетните ограничения, но няма да подобри качеството на образованието. Неясно остава тогава защо министърът на финансите иска да се похарчат повече пари за образование, и то с надпартийно споразумение.

----------------------------------------------------------

[1] Министерство на финансите, Бюджетна прогноза за периода 2004 – 2006, юли 2003 г.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад