За т.нар. прехвърляне на държавни правомощия върху гилдиите

На 21 т.м. Комисията по икономическа политика разгледа и одобри на първо четене закон за допълнение на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), внесен от Валери Димитров и група народни представители през февруари.

Първоначално, както писахме (ПСП, брой 165, 19 март 2004), проектът бе приет с много критика, но и с единодушно одобрение на замисъла. Единственото изцяло отрицателно становище бе това на Института за пазарна икономика.

Тъй като сега проектът вече е на път да стане закон, не е лошо още веднъж да направи опит да се предвидят последиците.

Всъщност този опит се изисква от самия закон, който се променя. Неговият член 3, ал. 1 гласи: “При административно регулиране на стопанската дейност се вземат предвид: 1. разходите на лицата, извършващи стопанска дейност, необходими за спазване на установените изисквания; 2. възможностите за упражняване на ефективен административен контрол и разходите, свързани с него.”

Мотивите към проектозакона не показват дали са правени тези разчети [1] . Изглежда не са изпълнени и две други изисквания на променяния закон:

а) съставяне на “икономически анализ и оценка на въздействието, което режимът оказва върху регулираната стопанска дейност” (чл. 3, ал. 6), но това е вероятно защото в тесен смисъл промените не засягат стопанска дейност, а създават или сменят субекта на административна такава;
б) “необходимостта от това [ново] регулиране” не е обоснована чрез разглеждане на алтернативата изобщо да не се регулира (пак там, ал. 4).

Замисълът

С помощта на организациите на бизнеса първоначалният вариант на проектозакона бе значително променен, но не дотолкова, че да се смени общия дух на новата уредба.

Създава се нова глава, според която “национално представителна” гилдия, ако отговаря на определени изисквания, може да прилага предписани по закон регистрационни режими и да осъществява административен контрол, ако са и делегирани такива правомощия.

Изискванията са два вида – за “национална представителност” и за друг ценз на гилдията. Общият брой на тези изисквания е дванадесет. Освен това процедурата по делегиране на правомощия се състои от девет стъпки (без да се смятат действията на кандидатстващата организация) и едно (раз)решение, което съдържа шест пункта, един от които (“точно описание на делегираните правомощия по съдържание, обсег и адресати”) е с неопределен обем.
Изисквания за “национална представителност”
Гилдията трябва да:
1. има за членове не по-малко от 33 на сто от лицата, извършващи съответната стопанска дейност,
2. има не по-малко 50 члена;
3. се регистрира като юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
По т. 3 има много какво да се коментира, но то е по отношение на смисъла и ролята на закона за юридическите лица с нестопанска цел и начина на неговото приложение. Скритият подтекст на тази нова разпоредба е гилдиите да се превърнат от организации подпомагащи членове си в организации, защитаващи потребителите на стоки и услуги, предоставяни от тези членове.

Други изисквания

За да бъдат дарени с правото да администрират регистрационен режим, ако гилдиите:

1. общото им събрание с кворум от ? от всички членове се е съгласило да “поеме контролни правомощия”;
2. определят, че регистрациите и контролът се извършва “от достатъчно на брой физически лица”, “които притежават необходимия професионален опит и квалификация и писмено декларират съгласието си да ги упражняват”;
3. успеят да създадат за упражняване на правомощията колегиален управителен или контролен орган, “чийто членове са не по-малко от трима и не повече от деветима, притежават необходимия професионален опит и квалификация и писмено декларират съгласието си да ги упражняват”;
4. е приела правила за осъществяване на контрол върху членовете си, които:
5. осигуряват спазването на изискванията на закона, съдържащ съответния регистрационен режим;
6. съдържат разпоредби за обхвата, продължителността и честотата на проверките по документи и на място, и т.н.;
7. притежава достатъчно средства, както и програмно-информационно и материално-техническо оборудване, необходими за ефективното упражняване на делегираните правомощия;
8. изпълнени са специалните изисквания, установени със закона, съдържащ съответния регистрационен режим или с друг закон.
9. има предписание на административния орган, който “може да ограничи по своя преценка делегирането само до правомощия за проверка по документи и на място”.

Накратко за процедурата и въвлечените институции

Освен регистърът на организациите с нестопанска цел и административният орган, който регистрира и затова делегира правомощия в процедурата участва и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

КЗК се оказва необходима, защото, както пише в мотивите към проектозакона, “основният риск при делегирането е превръщането на овластената браншова организация в затворен “клуб”, който затруднява достъпа на “нови играчи” до съответния пазар чрез злоупотребата с предоставените властнически правомощия”. За да няма злоупотреба с монополно положение, КЗК ще трябва да проверява гилдиите и изпълнението на техните правомощия.

Изглежда този замисъл на проектозакона не се нуждае от коментар, но все пак ще посочим, че самият закон създава възможност за монополно положение и затова след това търси механизъм за неговото ограничаване

Предполагаеми общи последици

Първо, проектозаконът създава един нов лицензионен режим и един нов регистрационен режим, макар неговият замисъл да бе да ограничи и намали действащите такива режими.

Второ, когато една бариера е установена по принцип няма значение дали нейното спазване ще бъде в държавни или частни ръце. Частното контролиране не задължително е по-добро от правителственото. Възможно е държавен орган да няма институционален интерес от възпирането на външни играчи, а да има само интерес от увеличаване на маргиналния доход на своите служители. Този орган може и да не си върши работата и да попадне някога под процедура на мълчаливо съгласие (когато тя бъде въведена на за регистрационните режими). Сигурно е обаче членовете на гилдиите нямат никакъв интерес от навлизането на нови играчи на пазара. Законопроектът предвижда възможност за конкуренция в упражняването на регистрационни режими – ако държавният орган лицензира и друга гилдия да прави същото. Възниква възможност за коалиране на гилдии и администрация в името на поддържането на съществуващите бариери.

Трето, в редица отрасли може да няма две организации, които да могат да се конкурират на полето на регистрацията и контрола и да покриват територията на цялата страна. КЗК няма капацитет да се занимава с тази работа, а вносителите на законопроекта не са анализирали какво означава вменяването на нови задължения на КЗК. Груповото поддържане на монополно положение чрез гилдия или друга неправителствена организация е по-трудно за наблюдение и почти неподлежащо на наказание. Следователно, крайният ефект вероятно ще бъде поддържане или увеличаване на равнището на бариерите пред навлизането в различни отрасли. Това ще окаже влияние и на цените, те ще нараснат, но качеството на стоките и услугите няма да бъде повлияно от тези мерки.

Четвърто, на нас са ни известни много скандални опити за налагане на монополен интерес при обсъждане на законопроекти от Комисията по икономическа политика. Изглежда необяснимо защо сега самата комисия се впуска в подобно начинание. Така или иначе обаче може да се очаква увеличаване на опитите за налагане на монополно положение по законодателен ред.

Пето, в мотивите няма ясна формулировка на проблема, които се решава с този закон. Говори се, че “един от значимите обществени въпроси, които възникват в процеса на развитието на пазарната икономика и на съответстващото й законодателство, е този за мястото и ролята на браншовите организации”; че се цели “общ нормативен модел на делегирането на правомощия за административен контрол на браншови организации” и “насърчаването на ефективни и мощни браншови организации”. Но никъде не се казва защо “тези въпроси” са “значими”, какви са ползите и какви са разходите от намирането на решението предлагано именно от този законопроект. Вместо да създава условия за намаляването на разрешителните режими, законопроектът мобилизира ресурси за замразяване на и усложняване на съществуващото положение.

------------------------------------------

[1] Виж: http://www1.parliament.bg/infocenter/zakonoproekti/454-01-9.rtf

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад