Как се прави е-government?

От няколко години в България все по-често се говори за опростяване на взаимодействието на гражданите с правителството и за намаляване на разходите за това. За целта се предприемат различни по характер инициативи, като особено внимание – поне на думи – се обръща на идеята за електронно правителство или както стана популярно да се пише е-правителство. За съжаление, подобно на други добри идеи, засега реализирането на този проект не се получава с желаната скорост. За да подскажем едно решение, ние потърсихме примери за успешна реформа в тази насока и открихме пример, който заслужава да се отбележи.

Нашият пример в този случай е Гватемала. Това е малка страна, която се намира в Централна Америка и е приблизително еднаква с България по размер на територията, а населението и е над 14 млн. души. Страната не е много развита икономически, но това не пречи на управляващите да предприемат реформа, която значително да опрости работата с правителството.

През август 2001 г. в страната започва изграждането на система, наречена BancaSAT, която да позволи подаването на данъчни декларации и плащането на данъци онлайн, като през декември 2002 г. чрез нея вече се събират 84% от данъчните приходи. Тя се характеризира с ниски транзакционни разходи, по-качествена услуга и се възприема положително от хората.

Преди въвеждането на системата попълването и подаването на данъчните декларации става само на хартия, след което се документите се преработват в електронен вид от служителите на банките, отпечатват се и се изпращат на данъчната служба в рамките на 5 дни. Информацията се обработва още веднъж в данъчната служба и се изпраща за съхранение. По този начин се създават огромни разходи във всеки от етапите на процеса, като чакане на опашки, възможни грешки при преписването и загуба на информация.

Новият модел позволява на гражданите да се свързват с интернет страницата на собствената си банка, където избират иконата на BancaSAT. След като се регистрират с потребителското си име и парола, дадени им преди това от същата банка, те избират вида да декларацията според данъка – за личен доход, за ДДС и т.н. – и я попълват онлайн. След това банката дебитира сметката на данъкоплатеца с размера на дължимата сума, а няколко минути по-късно се получава потвърждение за плащането. Освен това системата позволява на счетоводителите да декларират и плащат данъци от името на клиентите си ако покажат документ, който удостоверява съгласието за това.

Докато повечето фирми разполагат с връзка с интернет, мнозинството от хората нямат. Ето защо в клоновете на банките са сложени компютри, които се използват за новата система.

Проектът BancaSAT стартира през август 2001 г., като на всеки шест месеца се пуска нова версия, която съдържа повече възможности, включително подаване на митнически декларации, представителство и промяна на личните данни онлайн.

Разбира се, проектът не се осъществява безпроблемно, но ангажиментът от страна на всички заинтересовани групи помага трудностите да бъдат преодолени. Първият проблем е с екипа, отговорен за проекта. Той се състои от 5 човека, включително и международни консултанти, които обединяват местния и световния опит. Друг проблем е силната съпротива от страна на администрацията и данъкоплатците. Първите виждат възможността да загубят работата си, а вторите не са сигурни за ползите от системата. Все пак, противоречията са изгладени чрез участието на всички групи, като данъкоплатците са убедени от множество презентации в предимствата на BancaSAT, а служителите от данъчната администрация са пренасочени на други отговорности, като одитиране на новата система и други начини за подобряване на качеството на услугите за гражданите.

Друго предизвикателство е приемането на ново законодателство за подаването на декларации по електронен път. Процесът е съгласуван с данъчната служба и министерството на финансите. В началото използването на процеса при електронни разплащания поражда съмнения и несигурност, но уверенията, че системата е проработила в други страни, спомагат съпротивата да бъде преодоляна. Данъчните закони са променени през 2001 г., за да позволят декларирането по електронен път. За да се идентифицират данъкоплатците, търговските банки, на които са клиенти, им дават име и парола. По този начин банките изпълняват три роли, които по принцип са функции на данъчните служби в останалите страни. В Гватемала банките са оторизирани да издават сертификат за идентификация на данъкоплатците, да събират декларациите и да извършват плащанията.

Разходи и ползи

Разходите за проекта се възлизат на $220 хил., предимно за консултанти и оборудване. Комисионните за банките се запазват същите, както за декларациите на хартия, така и по електронен път. В момента сумата е в размер на 0.085% от събрания данък и $0.1 за декларация.

Ползите се оценяват на базата на няколко критерия относно проектите от подобен вид. Те са: полезност за гражданите, потенциал за подобряване на ефективността на агенцията и вероятност за приключване на проекта в рамките на 18 до 24 месеца.

Главната цел е да се подобрят услугите на данъчната служба. Ползите за гражданите са значителни и обхващат декларирането и плащането на данъците по всяко време и навсякъде, както и намаляване на транзакционните разходи. Оперативните разходи също се понижават, тъй като попълването на хартия, грешките при писане и използването на кеш се премахват. Всичко това се отнася и за данъчните служби.

От самото си начало проектът демонстрира положителното си въздействие върху дейността на данъчната служба, като изглажда много от процедурите в нея и служи като средство за подобрения в други области като нова система за одит на данъкоплатците и за модернизиране на митниците. Времето за събиране на информацията от банките драматично намалява – от 5 дни на няколко секунди. Освен това се спестяват много средства от инфраструктура, работа с хартия и отпечатване.

Ефективността на служителите също се повишава. Отговорностите на персонала се пренасочват към одитиране, което допринася за откриване на забавени плащания и избягване на данъчното облагане.

Един от основните успехи на проекта е бързото му осъществяване. Той дава първи плодове 6 месеца след началната си дата. На основата на това постижение на всеки 6 месеца се развиват нови версии на системата и се добавят нови функции.

Като заключение ще посочим основните уроци от тази реформа, които се надяваме, че ще послужат и на българското правителство:

· Дефиниране на ясна цел;
· Бързо провеждане;
· Приемане на адекватни закони;
· Даване на приоритет на качеството на услугите;
· Партньорство с частния сектор.

 

 

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад