През седмицата стана ясно, че в работна група, състояща се от представители на министерството на труда и социалната политика, на работодателите и на синдикатите, се обсъжда промяна на начина на определяне на вноската във фонд “Трудова злополука и професионална болест”. Промяната ще се основава на диференциране на вноската в зависимост на риска в компаниите и се предвижда да влезе в сила от началото на следващата година. Идеята за различни вноски при осигуряването срещу злополуки и професионална болест е добра, тъй като при отделните видове професии рискът за живота и здравето на работещите варира в много голяма степен. Не е логично един човек, за здравето на когото съществува постоянна опасност в работата му, да плаща колкото друг, за когото рискът от увреждане или заболяване е минимален. По тази причина разграничаването на отделните професии по отношение на тези осигуровки има смисъл и наистина трябва да бъде дискутирано. Вноската за трудова злополука в момента е в размер на 0.7% от осигурителния доход, а ставките в отделните предложения за нови схеми са в интервала между 0.5 и 1.4%. Следователно за някои групи професии тя ще скочи 2 пъти, докато за други ще се понижи с 0.2 процентни пункта. Все пак, според разчетите на работната група нетният ефект по отношение на размера на събраните средства ще бъде нулев и осигурителната тежест ще се преразпредели между компаниите, без да нарасне като абсолютна сума. Тези разчети в момента не са публично достъпни и трудно могат да бъдат коментирани прецизно, но според наличната информация от медиите изглежда, че е по-вероятно действително да се получи нарастване на осигуровките и настоящите промени да са опит това нарастване да се прикрие. Все пак представителството на работодателски организации при изготвянето на проектите би трябвало да ограничи този ефект, тъй като работодателите са тези, които поемат осигуряването срещу професионално заболяване и по този начин разходите им биха се повишили. Един от основните проблеми при сегашния модел е начинът за определяне на осигурителната вноска – а именно – като процент от осигурителния доход. Този начин характеризира осигурителните вноски като по-близки до данък, тъй като размерът им не зависи от риска при отделната професия. Обсъжданата промяна би трябвало да направи осигуряването по-справедливо, но няма да реши този проблем. Един прост пример е с двама човека, които са в една рискова група, но единият от тях има осигурителен доход 500 лв., а другият – 1000 лв. В такъв случай единият ще плаща два пъти по-малко от другия, макар че рискът за неговото здраве е същият. Освен това диференцирането на професиите няма да е достатъчно, за да обхване отделните рискови групи. Вариантите за ставки са 3, 4 или 5, като се очаква приемането на втория или третия вариант. В работната група се отчита по-голямата прецизност на по-силното диференциране и затова тези възможности са предпочитани. Само че те естествено пораждат и по-големи разходи за администриране на системата, тъй като тя се усложнява значително спрямо сегашната ситуация. Логично е част от работодателите да опитат да спестят тези разходи, което ще доведе и до по-засилени надзорни мерки от страна на Националния осигурителен институт и е възможно системата да не бъде толкова ефективна колкото се очаква. След всичко казано дотук е логично да посочим и каква би била успешно работещата
алтернатива на разглежданите предложения. Тя включва приватизация на системата
и застраховане на работниците и служителите в частни фондове. Съществуващата
в момента осигуровка ще бъде премахната и ще се замени със задължителна
застраховка срещу посочените рискове. Това ще даде възможност размерът на
премиите да зависи единствено от риска и действително ще се определя според
вида на предприятието, честотата и тежестта на трудовите злополуки, както
е записано в Кодекса за социално осигуряване. Така премиите ще се формират
на пазарен принцип и ще отразяват най-справедливо оценката за риска при
отделните професии, а при настъпване на застрахователно събитие застрахованите
лица ще получават съответната сума в зависимост от тежестта на увреждането. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!