В края на миналата седмица стана ясно, че след голямото забавяне най-после започва процедурата по продажба на четирите най-добри цигарени фабрики, които са дъщерни дружества на “Булгартабак холдинг”. За целта беше одобрен доклад на консултанта по сделката за начина на приватизация на дружествата. Избраният подход е пакетен, като определените за продажба фабрики се групират в два пакета, които ще бъдат дадени на търг, а една фабрика ще се продава чрез конкурс само за “стратегически” местни и чужди инвеститори. Прави впечатление, че въпреки заявените намерения очевидно критерият постигане на най-висока цена няма да е толкова основен. При определяне на потенциалните участници в търговете са поставени изисквания, които изваждат от участие потенциални финансови инвеститори, което естествено ще ограничи кръга на офертите. Логично е при повече участници да има по-голяма конкуренция при наддаването и да се постигне по-висока цена. Мотивите зад решението за участие само на тютюневи компании изглежда са свързани с предишните опити за приватизация на холдинга, които бяха неуспешни въпреки желанието на избраните купувачи, които обаче не бяха “стратегически инвеститори” според управляващите от НДСВ и особено техните коалиционни партньори от ДПС. Друг характерен елемент от приватизационната стратегия е, че един инвеститор не може да закупи и двата пакета. Това решение също изглежда трудно за обосноваване и евентуално би могло да бъде оправдано с опасения от създаване на монопол. Все пак да не забравяме, че при предишните варианти такива аргументи не бяха изказани и продажбата щеше да бъде изпълнена като цяло без да възникнат някакви пречки. При една нормална тръжна ситуация е възможно един и същ купувач, който предложи най-високата цена да закупи по-голям дял от холдинга – т.е. и двата пакета. Изглежда обаче при писането на стратегията управляващите разчитат, че ще има достатъчно голям брой различни инвеститори, които по някакъв начин да се разпределят и да участват само за по един пакет. Основен момент в стратегията е, че либерализирането на цигарения пазар се отлага за периода след продажбата на фабриките. Това неминуемо ще повлияе на цената им, като инвеститорите ще калкулират това забавяне. Правителството обещава това да се случи сравнително бързо, но все пак съществува риск, който естествено ще бъде отчетен. В момента промяната на цените на цигарите е един доста сложен процес, тъй като е свързан с отпечатване на нови бандероли, върху които се отбелязва размера на акциза. Това става обикновено веднъж годишно и не би позволило гъвкавост на тютюневите компании както при повишение, така и при понижение на цените. Ангажиментът на министерството на финансите е този процес да се опрости, за да даде възможност за промени веднъж месечно или на два месеца. Все пак ако либерализацията не се случи правителството няма да има нужда да изпълнява тези обещания, а инвеститорите ще разчитат на благоприятни за тях цени, определени от администрацията. Свързано с либерализирането на пазара е и издаването на нови лицензи за производство на цигари в България. Отново, както и в много други случаи, се използват примери от чужбина, които обаче не представляват най-добрата практика. Такъв е случаят и със Сърбия, където беше прекратено даването на нови лицензи и така държавата създаде монопол за съществуващите досега производители. Естествено е и тук новите инвеститори да се опитат да си издействат подобни позиции, които ще са единствено в техен интерес. Потребителите обаче, отново ще бъдат поставени в неизгодна ситуация. Монополът просто от държавен ще стане частен, при което ползите от приватизацията ще намалеят. Част от стратегията се отнася за ликвидацията на дружествата в тежко финансово
състояние и за създаването на социален фонд за изплащане на неизплатените
заплати към работниците и за обезщетения при съкращение. ИПИ вече коментира
тези въпроси (виж тук) и
основният смисъл е, че за сметка на печелившите компании ще се поддържат
губещите, които фактически ще бъдат насърчавани да губят още повече, но
ще продължат да съществуват. Все пак в стратегията се посочва възможността
някои от фабриките да бъдат затворени, но предвид предстоящите избори и
обвързаността на електората на ДПС с тютюневия бизнес това едва ли ще се
случи на практика. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!