През миналата седмица ви запознахме с инициативата на “Джей И Остин и съдружници” (J.E. Austin Associates – www.jeaustin.com ), Центърът за развитие на образованието (www.gwit.org) и ИПИ за формирането на две фокус групи на тема – проблеми на образованието в България. Както ви информирахме в предишния материал, на срещата в София участваха членове на Българската международна бизнес асоциация – БИБА (организатор на събитието), Бизнес клуба на студентите в Софийския университет и Центъра Илиев на Американския университет. Във втората среща в Пловдив участваха членове на Търговско-промишлената камара Пловдив (съорганизатор на събитието заедно с ИПИ), Регионалното бюро по заетостта и представители от системата на образованието. Резултатите Именно по тази причина разпространихме въпросник в тези две фокус групи, който да оцени състоянието в момента на “десет моста” между бизнеса и образованието. Използвахме оценъчна скала между 2 и 6, където 6 е отлична, а две слаба оценка.
Резултатът е разминаване между предлагането (завършилите студенти) и търсенето (работодателите), което намалява конкурентоспособността на работната сила и засилва конкуренцията между фирмите за привличане на работници с по-висока квалификация. Нарастването на инвестициите (вътрешни и външни) води до нарастване търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса. Този процес е особено интензивен през последните шест, седем години. Ако образователните институции не са способни до отговорят на нарастващото търсене с необходимото качество, се стига до ограничаване на бизнес активността, защото фирмите не могат да наемат на трудовия пазар необходимите им работници. При това положение бизнесът има две възможности. Първата е да инвестират и сами да обучат търсените работници, а втората - да се ориентират към друга страна, където биха могли да наемат необходимия персонал. Изборът между първата и втората възможност зависи от разходите за постигането им, но практиката показва, че в редица случаи за фирмите е по-ефективно да инвестират там където могат да наемат необходимите работници при относително малки разходи за допълнителна квалификация. Съществуват редица ограничения пред създаването на частни университети в България, което намалява гъвкавостта на пазара на висше образование и възпрепятства бързото увеличаване на предлагането, което да отговори на нарастващото търсене. Един от съществените митове в България е, че работната сила е с отлична квалификация. Проведените разговори с редица работодатели показаха, че това далеч не е така и че те трудно намират на пазара на работна сила нужните им кадри. Една добра идея в тази връзка е, бизнесът да започне да класира университетите и съответно специалностите и да публикува резултатите за широката общественост. Това ще спомогне за по-добрата ориентация сред студентите, за това кои учебни заведения предоставят търсената от бизнеса квалификация, което означава високи шансове за намиране на работа. Конкуренцията между университетите може да се засили и съответно де се
създадат стимули за подобряване на качеството, ако държавата не субсидира
директно университетите, а разпределя субсидията между кандидат-студентите,
които сами решават какъв университет да изберат – държавен или частен.
По този начин държавната субсидия ще зависи от броя на записалите се студенти
в даден университет и специалност. Тоест, разпределението на бройките
по специалности и университети няма да става с административно планиране,
а ще зависи от изборът на кандидат-студентите. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!