Преди седем години, на първи юли 1997 година в България беше въведен валутен борд. Това беше една бърза, ефективна и радикална реформа, резултатите от които са очевидни за всички. Какво представлява валутният борд Основните характеристики на валутния борд са следните: - валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута
срещу местна валута по определения в закона курс; Накратко, валутният борд представлява де факто валутен съюз между България и еврозоната. Какви са резултатите? Най-видимият ефект от действието на валутния борд е огромното намаление на инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък който е около 58% в годините преди въвеждането на борда и спада до 7% след 1997 година. Ниската инфлация прави възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява позитивно на икономическото развитие. Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,7% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4.16% годишно (най-високият ръст е през 2000 година, когато достига 5,4%). В резултат през 2004 година брутният вътрешен продукт на човек от населението надмина нивото от 1989 година. В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 19% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикуваше преди 1997 година, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то намалява реалните инвестиции и спестявания. Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 година дефицитът средно е 6,3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран. В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг, за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавният дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168%. След 1997 година този показател постепенно спадна, достигайки стойности от малко над 40% в средата на 2004 година. Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над 13 пъти - от 1990 до 1996 година чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 година те средно са вече 857 милиона долара годишно. Като процент от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0,8% до 6%. Разбира се, не може да се твърди, че по-бързото икономическо развитие се дължи изцяло на действието на валутния борд – след 1997 година бяха извършени и други реформи (либерализиране на вътрешната и външната търговия, приватизация, намаляване на данъците и т.н.). Със сигурност обаче е ясно, че без стабилност на паричната единица икономическата дейност е силно затруднена. В този смисъл въвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигури едно от необходимите условия за икономическо развитие. Ако и другите реформи се извършваха толкова радикално, България вече щеше да е настигнала в развитието си новите членки на ЕС. След всичко изложено е съвсем естествено да се направи изводът, че валутният борд трябва да продължи да действа до 2009 година когато се очаква приемане на еврото като платежно средство в България. Таблица: Икономиката
преди и след въвеждането на валутния борд
Източник: НСИ, БНБ, МФ, АЧИ, собствени
изчисления |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!