На всички е известно, че причините за емигриране са предимно икономически и разликата в доходите и стандарта на живот са основен стимул. Известно е също, че средствата които са изпращат от емигрантите в родината са предимно за издръжка на роднините, т.е за потребление, а не за инвестиции. Сред факторите, които оказват влияние върху размера им са: - Броят емигранти – според официалната статистика са около 200 хил. души; различни сметки на неправителствени организации посочват 700 хил. човека; - Икономическата ситуация в изпращащата и приемащата страна – различни проучвания посочват като главна дестинация на българските емигранти страни като Германия, Испания, Италия, Гърция, т.е има разлика в нивата на доход; - Семейният статут на емигрантите – несемейните спестяват повече и изпращат средства в България за да поддържат фамилията; - Времето на пребиваване в странство – емигрантите, които работят сезонно или за 1-2 г. изпращат по-често пари в България, докато тези, които имат намерение трайно да останат обикновено използват спечелените средства за подобряване на стандарта си на живот в приемащата страна (инвестират в дом, кола, образование на децата си). В последните години тези “емигрантски пари” са вторият по размер финансов поток в страната след преките чуждестранни инвестиции. Така, че интересът към тяхното т.н направляване е обясним. Сред положителните ефекти на изпращаните средства върху българската икономика може да се посочат увеличение обема на чуждестранната валута в страната, намаляване на безработицата като това оказва влияние върху системата за социални плащания. Отрицателните ефекти могат да се изразят в намаляване на стимулите на получаващите средствата семейства да търсят работа (различни изследвания цитират премери как цели села в Родопите емигрират в Испания и малцината останали млади хора не търсят работа, а разчитат на парите, изпращани от родителите си), насърчаване на емиграцията заради по-големите доходи в чужбина и др. Идеята за създаване на специална агенция, която да “управлява този ресурс” [“млади български емигранти”] е меко казано неуместна и нецелесъобразна. На първо място, емигрантите сами преценяват кога да се завърнат. Така както в един момент са решили да потърсят възможност (легална или не) или просто са имали шанса да заминат, по-късно сравнявайки предимствата и недостатъците от евентуалното си завръщане те сами ще решат как да постъпят. Ако се опитаме да изброим основните недостатъци на България при сравнението и с една развита страна, то това би трябвало да са ниски доходи, корупция и престъпност, силна държавна намеса, висока безработица и др. Като предимства можем да посочим близките и приятелите, добрия климат, чувството, че си “вкъщи”. Както забелязвате това са предимно лични мотиви и правителството не може да влияе върху тях. Това, което може да повлияе на решението на емигрантите и е в правомощията на българското правителство е подобряване на бизнес средата, намаляване на данъците, ограничаване на престъпността, приключване на реформата в здравното и пенсионно осигуряване, образованието и др. Но това са условия, които ще подобрят състоянието на всички българи, а не само на евентуално завърналите се емигранти. Дали пък държавата не трябва да разглежда всички граждани като потенциални емигранти?! От друга страна изниква въпросът как парите, които емигрантите изпращат в България могат да бъдат насочвани в определени инвестиции. И защо държавата въобще трябва да се занимава с такава дейност?! Не веднъж сме били свидетели как държавата неефективно харчи средствата на данъкоплатците. В сила е правилото – когато разходваш чужди пари не те е грижа за ефективността. Няма сила, която да накара един емигрант, който така или иначе с много труд и жертви получава сравнително добри доходи, да върне парите си в България ако не е сигурен, че ще има кой да защити собствеността му; че ще може да разчита на бързо съдебно производство; че няма да му се наложи да укрива доходи и да плаща заплати на работниците си без договор, защото така му е по-изгодно. С две думи, основната причина за завръщането на емигрантите в страната е позитивната икономическа перспектива за страната. Един такъв пример е Ирландия, която в момента е притегателен център за имигранти от цял свят след като дълги години е била емигрантска държава.
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!