Растежът на брутната добавена стойност се дължи основно на този на индустрията (6.4%) и на услугите (6.2%). Трябва да отбележим, че след спада на добавената стойност в аграрния сектор през всички тримесечия на 2003 г. през първото тримесечие на 2004 г. се реализира растеж от 1.2% и по този начин се надвишава равнището от преди две години. Растежът на добавената стойност в промишлеността е най-висок при преработващата – 8.4%, добивната – 7.1% и в строителството – 7%. Сред услугите най-висок ръст се наблюдава при финансовото посредничество – 30.1% и търговията – 12.2%. Отново растежът се дължи на позитивното развитие на частния сектор, който отбелязва нарастване на добавената стойност с 8.8%, докато общественият сектор продължава тенденцията да се свива. Една от основните причини за това е намаляването на дела на държавната собственост в икономиката, но освен това се наблюдава увеличаване на наетите лица в бюджетните организации и фондовете, управлявани от държавата и броят им достига 444 хил. души през първото тримесечие на 2004 г. при 417 хил. души за същия период на 2003 г. Броят на служителите общо за обществения сектор също се увеличава с около 8 хил. в сравнение с предходната година и достига 759 хил. души. Всички тези показатели означават, че общественият сектор разгледан като цяло става все по-неефективен и това основно се дължи на разширяващият се чиновнически апарат, който поглъща много средства без да подобрява качеството на услугите, които предоставя. Относителният дял на добавената стойност от частния сектор в българската икономика е 72.7%, и тенденцията е той да нараства със сравнително бавни темпове. Това е поредното доказателство, че тук реформите не се провеждат с необходимата скорост и поради това българската икономика трудно наваксва изоставането от европейските. Така например през първите 3 години от управлението на настоящото правителство се приватизират годишно под 1% от държавните активи, според данни на Агенцията за приватизация. Особеност за растежа е, че около 3.6 процентни пункта от него представляват нарастване на запасите. Това нарастване би могло да означава, че фирмите са натрупали стоки, които не са успели да реализират и им е необходимо известно време за това. От това следва, че през следващите тримесечия е възможно те да намалят производството си и растежът тогава да бъде по-нисък. Поради факта, че информацията, с която разполагаме е агрегирана и нямаме налични данни за отделните отрасли не бихме могли да твърдим, че тази хипотеза отговаря съвсем точно на действителната ситуация, но все пак това е едно възможно обяснение. Един от най-важните фактори за текущите темпове на растеж на българската икономика е паричната политика на Европейската централна банка и до някаква степен тази на Федералната резервна система на САЩ, ориентирани към поддържане на ниски лихвени проценти. Оттам следва и наличието на евтин ресурс за банките както в еврозоната, така и в България, тъй като те са интегрирани до голяма степен с европейските. Поради по-ниската доходност там се търсят алтернативи за инвестиране при по-изгодни условия на други пазари. Това доведе до пренасочване на капитали от чужбина към България и до нарастване на кредитната активност на банките на местния пазар, както и на задлъжнялостта на местните резиденти към чужбина. По този начин се увеличиха инвестициите и потреблението на населението и фирмите и съответно БВП се повиши. Част от търсенето не може да бъде задоволено от българските производители и нарасналите текущи разполагаеми средства бяха използвани за закупуване на вносни стоки и услуги. Логично последва и разширяването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, който достигна 8.8% от БВП на верижна база за последните 4 тримесечия. Паричната политика обаче, не може да поддържа постоянни ниски равнища на лихвите, още повече че основната й и по принцип единствената официално обявена цел е постигането на ценова стабилност - ниски и слабо променливи темпове на инфлация. През последната година инфлацията в еврозоната достигна стойности близки до максималните 2% (инфлацията през месец май беше 2.5%, а за последните 12 месеца – средно 2%) и това може да наложи повишаване на лихвите въпреки бавното възстановяване на големите европейски икономики като германската и френската. Тази промяна на лихвените равнища естествено ще породи обратни на наблюдаваните досега тенденции и съответно до по-нисък растеж за българската икономика. Тук трябва да добавим и мерките, които Международният валутен фонд препоръча, за ограничаване на кредитната експанзия. Тези мерки влизат в действие постепенно и няма възможност за наблюдаване на ефекта от всяка поотделно преди да бъде наложена следваща. Комбинираният ефект от твърде възможното увеличаване на лихвите от страна на ЕЦБ и от мерките в страната може към края на годината да причини силно охлаждане на икономиката и по-ниски темпове на растеж. За съжаление тези темпове и в момента не са толкова високи, колкото е възможно.
За сравнение икономическият растеж през първото тримесечие на 2004 г. е
6.8% в Естония и Хонконг, 6.9% в Полша, 7.5% в Сингапур, 7.7% в Литва и
8.8% в Латвия, въпреки че равнището на доходите на човек от населението
във всички от тези страни е по-високо от това в България. Според посочените
примери действително може да се постигне икономически растеж, който е значително
по-висок от българския. Това зависи обаче от политиката на правителството
по отношение на реформите, като намалението на данъчното облагане, либерализацията,
дерегулацията и създаването, като цяло, на по-благоприятни условия за правене
на бизнес. Развитието на всички посочени по-горе страни е доказателство
за ползите от бързите реформи, насочени към по-голяма степен на стопанската
свобода. Именно тези реформи са ключът за българската икономика към постигане
на едни от най-високите темпове на растеж в света и за по-бързото достигане
на доходите на страните от еврозоната. Таблица 1: Реален ръст на БВП през
първото тримесечие на 2004 г.
*Забележка: Данък върху реинвестираната печалба; **Ефективната ставка е по-ниска заради практиката на възстановяване на
част от данъка Източник: Economist; 2004 Index of Economic Freedom, Heritage
Foundation and The Wall Street Journal; Национален статистически институт |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!