През седмицата “Джей И Остин и съдружници” (J.E. Austin Associates – www.jeaustin.com
), Центърът за развитие на образованието (www.gwit.org)
и ИПИ, проведоха две фокус групи по тази тема; едната в София, а другата
- в Пловдив. В първата участваха членове на Българската международна бизнес
асоциация - БИБА, Бизнес клуба на студентите в Софийския университет и Центъра
Елиеф на Американския университет. Във втората – членове на Търговско-промишлената
камара Пловдив, Регионалното бюро по заетостта и дейци от системата на образованието
(БИБА и БТПП бяха съорганизатори на упражнението, срещата в Пловдив бе под
патронажа на кмета на града.).
Идеята
Замисълът бе да се провери доколко в България са налице традиционните, работещи
във всяка обществена ситуация, механизми на среща на образованието и потребностите
на предприемачеството. Стремяхме се да видим какви са нагласите, а не да
измерим колко пари предприемачеството дава на образованието, било то висше,
средно или професионално.
Теоретически погледнато обаче липсата на мостове означава липса или ограниченост
на възможностите за достигане на конкурентност на работната сила, което
пък означава допълнителни разходи на бизнеса за нейното създаване. Това
е така, защото, когато не съществуват или са слаби връзките между образованието
и бизнеса, възниква проблем на срещата на търсенето и предлагането на нужното
качество на работната сила. Тогава тези две общности са като два острова
в морето, между които трябва да се намерят канали на общуване и размяна.
Най-добре е общуването да става по добре установени пътища или мостове.
Това бе и основната метафора на оценката на сегашното състояние.
Основите на “островитянското” съзнание
Причините за битуването на предприемачеството и образование на различни,
островоподобни, разделени от външна среда, континенти са много. Исторически
в образованието са заложени цели, много различни от онова, което днес е
нужно на бизнеса. Интернет и другите технологии разрушават монопола на старите
професори и учители върху знанието. Съвременната конкуренция между фирмите
– както обикновено – е също конкуренция на въображението и стратегиите на
фирмите и предприемачите, но протича бързо и на много широка и разнообразна
основа в областта на знанието и технологиите. Понякога става въпрос за икономия
от мащаба. Както каза управителят на най-голямата (и конкурентна според
най-високите световни стандарти) фирма в електрониката у нас, дала работа
на около 1 200 – 1 300 специалисти: “Проблемът е, че сме сами. Ако имаше
още няколко фирми като нас, бихме могли или да обучаваме съвместно, или
да подпомогнем университет, който да образова хората, които са ни нужни.
Сега ние губим от това, че сме единствени в електрониката”.
Много често мостовете между островите на образованието и предприемачеството
започват да се изграждат, но остават незавършени. Онези, които тръгват по
тях или падат във водата, или им се налага да се връщат.
Общуване и размяна между университети и фирми
В долната таблица даваме кратко описание на това как изглеждат десетте моста,
по които обикновено протича размяната на хора, средства и знание между икономиката
(фирмите, предприемачите, гражданите и сделките между тях) и образованието.
За по-голяма яснота, ние говорим преди всичко за университети. Но казаното,
mutates mutandis, се отнася за всички форми на образование, акредитирани
или не акредитирани, финансирани от държавата с пари на данъкоплатците,
или подкрепяни на частни начала.
|
Мостове /
връзки
|
Смисъл / начин
на работа
|
|
Програми за намиране работа на завършващите |
Университетите и студентите използват
всички въображаеми начини за търсене на заетост; когато това става
често, се издига реномето на университета и се улеснява неговото финансиране |
|
Програми на завършили |
Те не губят връзка с университета,
могат да участват в образованието; ако са успели го рекламират; професорите
се чувстват задължени да увеличават качеството на работата си (за
да не се изложат пред своите ученици). |
|
Използване възможностите за стажантски програми | Студентите опитват вкуса на реалния
живот и икономика и искат от професорите да са по-прагматични |
|
Включване на бизнеса в образование |
Предприемачите (или гилдиите)
участват в съставянето на програми за обучение или “четат” лекции;
гилдиите правят собствени курсове; смисълът на това усилие е очевиден
– споделя се риска, създава се ново знание, а наличното се нагажда
към търсенето |
|
Университетът изисква от професорите да участват в
платени консултации (от името на университета) |
Предприемачеството оценява работата
на консултантите и университета, университетът разбира търсенето на
знание и той, и учителите се финансират по-лесно. |
|
Университетски курсове за управленския персонал на
фирмите в един или различни отрасли |
Същото като по-горе, но с разликата,
че като правило подготвеното за и платеното от тези обучаеми знание
“се просмуква” от общите курсове |
|
Финансиране на изследвания и развитие от фирми |
Това е всъщност стопанската дейност
на университетите, които я правят по-охотно, когато печалбата им не
намалява субсидиите, които те получават (ако изобщо ги получават) |
|
Неформално общуване между професура и предприемаческо
съсловие; предприемачите като гостуващи професори и професорите като
лектори във фирмите; съвместно участие в различни обществени прояви |
И професорите, и предприемачите
са хора (независимо от ранга и успеха); полуформалните контакти укрепват
сътрудничеството |
|
Участие на бизнеса в академичните съвети и работните
групи и комисии за подготовка на програмите за обучение |
По този начин се формализира
търсенето на конкурентна работна сила |
|
“Въртяща се врата” между университетите и бизнеса |
Това е резюме на всичко казано
по-горе и непрекъснато търсене на нови форми на общуване и сътрудничество |
Как изглежда сегашното състояние?
Участниците в обсъжданията в София и Пловдив бяха помолени да се изкажат
за това дали тези форми на сътрудничество са налице и ако “да” – да ги оценят
по шестобалната система.
За Пловдив общата оценка е между 2 и 3, а за София – между 3 и 4.
Ако се върнем към метафората на островите можем условно да приемем баловете,
които съответстват на състояние в следната таблица.
| Бал |
Състояние на общуването |
|
5-6 | “Висящ мост” |
|
4 | “Ферибот, който се движи по разписание” |
|
3 | “Пътуване с лодка или кану” |
|
1-2 | “Изпращане на писма в бутилка” |
---------------------
“Остин и съдружници” са познати на българската
публика от инициативата за оценка на конкурентността на българската икономика
и опита за позиционирането и по този показател спрямо други страни, проведен
през 1999-2000 г., а също и от публикациите по този повод (виж:
www.competitiveness.bg ).