Още веднъж за обществените поръчки

Един от основните канали на разплащане на правителството за политическо приятелство са закупуваните от него стоки и услуги. Това е така не само в България. Но България все пак има някои особености.

Първо, че правила в тази област бяха приети късно, десет години след началото на реформите. Макар и несъвършен законът бе приложен едва през 2000 г.

Второ, макар несъвършенствата на закона от 1999 г. да са известни още от времето на неговото обсъждане [1] , те упорито не се поправяха в продължение на години. Много време бе отделено на търсенето на различни национални преференции и на обсъждането на подробности, които не предотвратяваха (или не ограничаваха) възможността за манипулиране на процеса от поръчителя, от правителството.

Трето, обществото е толерантно, а правителството – безпардонно, когато става дума за неспазване на правилата за съществени сделки, каквато например беше тази с “Краун Ейджентс”. От друга страна, европейски и двустранни програми за подобряване на процедурите по обществените поръчки или не дават резултат, или просто забавят подобренията.

В тази ситуация попада и новоприетия закон за обществените поръчки.

В техническата му част – най-вече прагове прилагане и съобразяване с четири директиви на ЕС - той бе общо взето добре приет и от бизнеса, и наблюдаващите преговорите с ЕС по Глава първа "Свободно движение на стоки". Обещанието в тези преговори бе, че ще бъде създаден специален орган за обществените поръчки.

Както обикновено, европейското законодателство регламентира само един знаменател, необходим за уеднаквяване на процедурите; отвън него страните членки могат да направят нещо по-добро или нещо по-лошо.

Обещаният орган според новоизменения закон за обществените поръчки (ЗОП) е Агенцията по обществени поръчки (виж чл. 18 - 20). Към нея се създава и арбитраж и регистър на обществените поръчки. Арбитраж по споровете по повод поръчките в рамките на правителството залага възможен и вероятен конфликт на интереси, но това е коментирано нееднократно.

Тук ще спрем само два недостатъка на това решение.

Първият е статутът на агенцията.
Намирайки се на подчинение на министъра на икономиката, агенцията е изцяло в зависимост от неговия (нейния) авторитет. Може да се очаква, че този министър и за в бъдеще ще има ранг на заместник министър председател. Но това не може да бъде сигурно. Освен това, дори и при такъв ранг, министърът на икономиката и всички агенции на неговото (нейното) министерство са част от Министерски съвет; съответно агенцията има над себе си две опосредстващи звена на своята дейност – министърът и самия съвет (и неговия председател). Ако за министър се случи човек със слаб характер – нещо, което никога не е изключено – агенцията може да се превърне от орган, които има да цел да създава нормални правила и процедури и да следи за тяхното прилагане, в орган, които прави точно обратното.
Лекарството в такива случаи е публичността. Но точно тук е вторият съществен недостатък на новата законова уредба.

По замисъл, публичността се осигурява от регистъра за обществените поръчки, създаден с членове 21 и 22 от ЗОП.

Този регистър “съдържа:
1. решенията за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки;
2. обявленията, предвидени за вписване в регистъра;
3. информацията за възложените обществени поръчки;
4. друга информация, определена в правилника за прилагане на закона.”

ЗОП не изисква изрично обявяване на информация за резултатите от процедурите по възлагане на поръчки, за изхода от съревнованието, спечелилите го и критериите, по които те са подбрани. Обявленията по т. 2 не предвиждат такъв вид публичност, а правилникът още не е издаден.

Съществува възможност това да стане наистина в правилника. Но за това се изисква политическа воля на налагане на публичност, която – ако се съди по опита от 1999 г. досега – винаги е била под въпрос.

---------------------------

[1] Вж.: Държавен вестник, бр. 56 от 22.06.1999 г. и коментар в Административни пречки пред бизнеса. София, ИПИ, 2000, с. 263-267.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад