Партията Демократи за силна България, на която Иван Костов е лидер, обяви своите виждания за едно евентуално свое управление в документ, наречен Програмни насоки [1] . Ще разгледаме основните приоритети на партията, които са свързани с икономическата политика. Още при първи прочит на документа се забелязват две фрази, които се нуждаят от пояснение, за да станат ясни фундаменталните основи на партията. Първата фраза е “силна България”, която би могла да се възприеме от някои наблюдатели като показваща желание за по-голяма държава, повече бюрокрация, повече контрол и т.н. За да се избегне такова тълкуване авторите предвидливо са записали, че “силата на страната ни е в сигурността, достойнството и благосъстоянието на отделния български гражданин”. С други думи, изглежда че партията, по подобие на много десни и консервативни партии в Европа и Америка, възприема индивидуализма като основа на своята визия. Втората важна фраза – “либерална партия”, се използва в програмните насоки в негативен смисъл като ДСБ смята за либерални партии сега управляващите НДСВ и ДПС. От друга страна, обаче, Институтът за пазарна икономика и други български граждани от години използват названието “либерален” в класическия му смисъл, който се свързва с индивидуална свобода, свободен пазар и конкуренция, липса на държавна намеса и в този класически смисъл на думата либерален НДСВ и ДПС не са либерални партии. За да не става объркване по отношение на въпроса срещу кой вид либерализъм е ДСБ, е по-добре за означаване на НДСВ и ДПС да се използва названието “центристки партии”. В програмните насоки на ДСБ се предвижда постигане на бърз растеж на благосъстоянието чрез множество мерки в областта на икономиката и държавното управление. По-голямата част от мерките биха могли да се определят като пропазарни и благоприятстващи икономическата свобода и икономическото развитие. Такива са: · децентрализация на правомощията към местните власти; · малка и ефикасна администрация; · намаляване на общото данъчно и осигурително бреме; · поддържане на благоприятна за инвеститорите среда; · осигуряване на ефикасна защита на кредиторите и сигурност за спестителите; · съдействане за развитието на пазара на пенсионното, здравното и социалното осигуряване; · фокусиране на държавната социална закрила само към гражданите, които нямат възможност сами да осигуряват своето нормално съществуване; · елиминиране на всички фактори, демотивиращи хората и фирмите за продуктивна дейност и предприемачество; · ограничаване ролята на държавата като предприемач; · балансиран бюджет, силен лев и стабилни търговски банки; · ниски равнища на външния дълг; · поддържане системата на валутен борд до влизането на страната ни в Европейския валутен съюз; · подобряване на образованието, оптимизиране и реформа на училищната мрежа; · насърчаване осигурителната система, която е основана на лична осигурителна сметка; · намаляване на ограниченията и насърчаване на инвестициите на пенсионно-осигурителните дружества. Разбира се, въпреки че посочените по-горе мерки ще се отразят позитивно на развитието на икономиката, интензитетът на това влияние не е ясен – по простата причина, че повечето мерки не са конкретизирани с цифри. Тоест все още не е ясно дали намаление на данъчно-осигурителното бреме означава намаление с 2% или намаление с 15% или приемане на плоски данъци и осигуровки от 10% например. В програмните насоки не липсват и някои непазарни идеи. Например в тях се твърди, че проблемите на земеделието са “спекулативната вносна търговия и натискът на евтината и субсидирана европейска продукция”. Както сме посочвали и преди [2] , субсидиите пречат на развитието на земеделието, а търговията не може да е спекулативна, тя може да е единствено свободна или несвободна. Една от мерките в програмата гласи, че трябва да има засилване на контрола, санкциите и рисковете за предприемачите от "сивия сектор" докато той стане напълно неизгоден. Ако се направи подобно нещо единственият резултат ще е допълнително корумпиране на контролната администрация и раздуване на бюрокрацията. Без намаление на данъците и регулирането на бизнеса трудно ще се получи намаление на сивата икономика. Друга мярка, която се предвижда е насочване на публичните инвестиции предимно към инфраструктурата. Нищо не се казва обаче за възможностите за приватизация на инфраструктурата и спестяване на парите на данъкоплатците – става въпрос за допускане на частни летища и пристанища, концесиониране на магистрали и т.н. Същият проблем има и при предвижданото държавно финансиране на национални културни институти, което едва ли трябва да е задължение на държавата в една свободна страна. Подкрепя се, също така, общественият характер на монополната здравна каса, но не се говори и за допускането на конкуренция и приватизацията й. Има и една трета група мерки, които могат да са както положителни, така и отрицателни, в зависимост от това какъв смисъл се влага в тях. Такава е мярката “съдействане за развитието на пазара на труда в съответствие с най-добрите европейски практики” - тя може да се приеме за негативна, ако под най-добри практики се има предвид Франция или Германия и може да се приеме за позитивна, ако се визира Ирландия. Подобно е положението и с мярката “развиване на организационно-икономическата среда за опазване на природата и на околната среда”. Ако под това се разбират пропазарни подходи за опазване на природата, мярката е положителна. Ако се разбира допълнителен контрол и държавна намеса ръцете на чиновниците от Министерството на околната среда, то това ще има вредни последици за икономическото развитие, тъй като увеличава разходите на бизнеса. По отношение на мярката “оптимизация на университетската мрежа” възниква същата неяснота – ако под това се разбира допускане на повече конкуренция във висшето образование и закриване на Висшата атестационна комисия, това би било положително, но ако се има предвид административни мерки, това не би променило сегашната ситуация. Като цяло програмните насоки са по-скоро с дясна и консервативна насоченост,
но какъв ще е резултатът от тях зависи от хората, които ги изпълняват. Това
означава, че за да разберем как ще се изпълнят мерките би било добре да
разберем и хората, които евентуално ще ги изпълняват. Това предполага формиране
на нещо като правителство в сянка. Също така, както посочихме по-горе, е
важно и как тези мерки ще се конкретизират в отделни действия. Вероятно
това ще се случи в предизборната програма, защото, за съжаление, партиите
в България имат традиция да пишат алтернативни програми само в предизборния
период. ----------------------------
[1]
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!