Тази седмица стана ясно, че Съветът за икономически растеж е обсъдил иновационната стратегия на България, изработена от правителството. В информацията относно обсъждането на стратегията от Съвета се посочва, че “изводът, около който се обединиха представителите на СИР, беше, че в България е нарушена връзката образование – бизнес и наука – бизнес”. Както вече писахме (виж тук) реформата в образованието от години не може да приключи поради институционалната съпротива срещу нея (особено по време на сегашното правителство). Всички сме свидетели на безуспешните опити на министерството на образованието да се справи с проблемите при кандидатстване във висшите и средни училища, с незаконните филиали на различни университети, с ниското качество на преподаване и спадащата посещаемост на училищата в определени райони на страната. Смело може да се твърди, че висшето образование в годините на преход досега не е отговаряло адекватно на нуждите на бизнеса от специалисти. От тази гледна точка не е и възможно да има реална връзка между образованието и бизнеса. Повечето научни и изследователски институти от години съществуват като “откъснати от реалността” и само единични са примерите, в които техни разработки имат реално приложение и целят решаването на определен проблем. Средствата, отпускани от държавата, са незначителни и изследователският състав няма стимул и възможност за усъвършенстване. Дали обаче трябва държавата да носи отговорност за това. По света научните разработки и изследвания се финансират основно на проектен принцип – защита на идейния проект и получаване на финансиране от представители на частния сектор, които след това ще използват резултата в дейността си. Съществуването на т.н рисков капитал е друг вариант за разработки, които имат смисъл и реално приложение. Някои страни са създали конкретно законодателство за привличането на рисков капитал, докато други постигат това с общата си благоприятна икономическа политика – ниски данъци за бизнеса, намаляване на регулативните режими, гарантиране правата на собственост, облекчаване на разходите за работа с правителството и т.н. Удачен пример за привличането на рисков капитал в страната е създаването на високотехнологични паркове, които насърчават взаимодействието между изследователски екипи и научни работници (включително преподаватели от университетите) и частните предприемачи. Една от предложените десет мерки в стратегията е създаването на Иновационен фонд, който ще стартира с 5 млн. лева, предвидени в Бюджет 2005. Според информацията за 2006 г. са предвидени 8 млн. лева, а за 2007 г. – 13 млн. лева. Това е пореден пример как държавата се опитва – със сигурност неуспешно – да насърчи “ненасърчително” определена дейност. Опитите да се предоставят преференции за дадени субекти (например предоставянето на преференции при закупуването на компютри, които са вид иновация) само може допълнително да демотивират всички останали субекти. Правителството не веднъж е доказвало, че не може да харчи парите на данъкоплатците по-добре от тях. Също така изниква въпросът защо ако с въвеждането на иновация в една фирма тя ще повиши конкурентноспособността си и ще генерира повече приходи, то банките не биха кредитирали подобен проект. Много се говори за значителния ръст на кредитирането в страната и как все повече фирми имат достъп да финансиране. Така пазарните субекти сами ще “отсяват” фирмите, които имат потенциал за развитие. От друга страна стои въпросът какви ще са критериите за фирмите-получателки на средствата от този фонд. Защо една фирма, която има потенциал за развитие ще трябва да получава пари – в такъв случай тя трябва сама да поеме тези разходи или да търси инвеститори за това. Частните предприемачи в България и особено малките семейни фирми се стремят предимно да оцелеят и да осигурят прехрана за работещите в тях. От друга страна големите компании, които постоянно влагат средства за обновяване на оборудването си и използват нови технологии нямат нужда от подобна държавна “подкрепа”, а единствено от предсказуема и стабилна икономическа политика. Интересен е въпросът дали е направено проучване от страна на държавата какъв е средният размер на необходимите средства за иновации на фирмите. По принцип, необходимите разходи за иновации на малките и средни предприятия по света са значителни (съотнесени към печалбата им). България едва ли прави изключение като се има предвид незначителния дял на инвестициите за осъвременяване на оборудването и обучение на персонала през последните години. И не на последно място стои въпросът защо държавата трябва да се намесва
след като в повечето страни частни посреднически организации оказват помощ
за иновациите на пазарните субекти чрез предоставянето на услуги като изготвяне
на бизнес план, търсене на източници на финансиране, юридически консултации
(включително, свързани с патентоването и защитата на интелектуалната собственост),
технологичен трансфер и посредничество при международни проекти за технологично
сътрудничество и др. В тази връзка браншовите организации в България са
друг възможен партньор за улесняване въвеждането на иновации чрез създаването
на база данни от технологични проекти с потенциал, търсещи финансиране.
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!