Данъчната и пенсионната реформа - възможности и предизвикателства в контекста на присъединяването към Европейския съюз

Текстът представен от Георги Ангелов на Конференцията на младите научни работници, организирана от Финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство на 31 май 2004 година.

България ще е най-бедната страна когато влезе в ЕС. За да не остане дълго време бедна трябва да се подходи радикално – по примера на Ирландия, където данъкът върху печалбата е 12.5%, а преразпределението през бюджета е с 1/4 по-ниско от това в България. В България би било подходящо въвеждане на 10% ставка за всички преки данъци – данъкът върху доходите, данъкът върху печалбата и осигурителните вноски и се премине към частна пенсионна система (в момента данъкът върху доходите е между 12 и 29%, данъкът върху печалбата – 19.5%, а осигурителните вноски – 42.7%).

Аргументи за намаление на данъците
1. Намалението на данъците оставя повече средства в ръцете на отделните граждани. Така пряко се увеличава тяхното благосъстояние. Приемането на единната 10-процентна ставка ще доведе до средно увеличение на доходите от над 30%.

2. По-ниските данъчни ставки се свързват с по-малко изкривявания на цените и повишаване на ефективността на икономическата система. Както знаем, т.нар. свръхданъчно бреме (или мъртво данъчно бреме) нараства с квадрата на нарастването на данъчната ставка – ако ставката расте 2 пъти, свръхданъчното бреме нараства 4 пъти. И обратно – ако ставката се намали 2 пъти, свръхданъчното бреме намалява 4 пъти.

3. Ниските данъци благоприятстват местните спестявания и инвестиции, като привличат и много повече чужди инвестиции. Те насърчават труда, инициативността и предприемчивостта. По този начин се увеличава икономическият растеж, откриват се нови работни места, нарастват доходите и в крайна сметка се повишава благоденствието на гражданите. Влиянието на данъците върху икономическия растеж е по два канала:

- влияние на пределните ставки – според изследване на NCPA 10% намаление на пределните ставки води до 1% по-бърз икономически растеж; Нобеловият лауреат и президент на Американската икономическа асоциация за 2002 година професор Робърт Лукас в своята президентска лекция “Макроикономически приоритети” прави преглед на изследванията, касаещи ефекта на данък печалба върху инвестициите и икономиката. Според него, ако данъкът върху печалбата бъде отменен и спадналите приходи от него се компенсират с други данъци, резултатът ще е увеличение с 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика. По-голямото количество капитал пък означава и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние. Робърт Лукас изчислява този ефект средно на 2 - 4% по-високо годишно потребление всяка година след премахването на данъка.

- влияние чрез обема на отнемания доход от бюджета

Таблица 1: Изследвания на връзката между данъци и растеж

Автор	Извод
Cashin (1995)	1% нарастване на данъците води до 2% намаление на производството
Engen & Skinner (1996)	2.5% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 0.2-0.3
OECD1997	10% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 0.5 до 1%
OECD (1997a)	1% увеличение на облагането на труда намалява БВП с 2.4%
Bleaney, Gemmell & Kneller	1% увеличение на изкривяващите данъци намалява растежа с 0.4%
Folster & Henrekson (2000)	10% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 1%
Bassanini & Scarpetta (2001)	1% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 0.3-0.6%
PricewaterhouseCoopers	1% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 0.2-0.4%

Източник: Graeme Leach, The Negative Impact of Taxation on Economic Growth, 2003

4. Единната ставка по данъците опростява значително данъчната система, а това е много благоприятно за малките и средните предприятия, за които е много скъпо и трудно да се справят с всички неясноти в нея. Например данъчната декларация би могла да бъде половин страница вместо 24 страници, колкото е в момента.

5. Ниските данъчни ставки намаляват стимулите за укриване на доходи, ограничават корупционните практики, понижават дела на сивата икономика и увеличават събираемостта на данъците. Те също така опростяват значително процедурите и намаляват разходите в администрацията свързани с тяхното събиране. По тази причина едно значително намаление на данъчните ставки може да доведе до увеличение на приходите в държавния бюджет – това показва и опитът на други страни. В Русия при намаление на данъчната ставка по данъка върху доходите на 13% приходите вместо да спаднат започнаха много бързо да нарастват – за 3 години реалните приходи (след коригиране за инфлацията) нараснаха с 80%.

6. Данъчна конкуренция – за да се развива икономиката в България бързо, тук трябва да има добри условия за бизнес. А един от важните фактори, от които бизнесът се интересува, е нивото на данъчно облагане. В България то е високо в сравнение с другите страни.

Таблица 2: Корпоративни данъци в някои европейски страни

Страна	Корпоративен данък
Естония	26% (0%)
Ирландия	12.5%
Кипър	10% (15%)
Сърбия	14%
Латвия	15%
Литва	15% (13%; 0%)
Македония	15%
Унгария	16%
Исландия	18%
Словакия	19%
Полша	19%
България	19.5%
Молдова	20%
Хърватия	20.32%
Словения	25%*
Чехия	28%*
Малта	35%*

* Съществуват значителни данъчни облекчения, намаляващи ефективната данъчна ставка.

Пенсионна реформа
Сегашната разходопокривна пенсионна система е тотално фалирала – тя осигурява ниски пенсии (и обещава ниски пенсии и в бъдеще) и в същото време отнема огромни осигурителни вноски от работещите. Така тя намалява икономическия растеж и не защитава възрастните (това твърдение не е само наше – то е подкрепено и от Световната банка). Частната капиталонатрупваща система има очевидни предимства – по-високи пенсии, по-ниски осигуровки, лични пенсионни фондове, по-висок икономически растеж и т.н. Ясно е, че е необходимо да се премине от разходопокривната към капиталонатрупващата система. Ясно е също така, че това ще донесе изключително големи ползи за гражданите и икономиката.

Как да се “финансира” намалението на данъците и пенсионната реформа?
1. Заради изискванията на Европейския съюз всяка година в България се повишават косвените данъци. Повишените косвени данъци би трябвало да се насочат към намаление на преките данъци, за да не нараства общата данъчна тежест.
2. През последните години се наблюдава преизпълнение на приходите в бюджета - през 2003 г. това преизпълнение беше над 700 млн. лв., а през 2004 г. е възможно тази сума да надмине 1 милиард лева.
3. Има възможности за оптимизиране на някои от бюджетните разходи или поне за намаление на скоростта, с която нарастват:
а/ възможно е да се намали числеността на бюджетните служители, които са 440 000 в момента (най-малкото заетите в бюджетната сфера не бива да се увеличават) като за тях се правят разходи в размер на 1.63 милиарда лева. В момента в повечето министерства и държавни структури има с около 25-30% повече служители от необходимите;
б/ постижимо е съкращаване на разходите за издръжка (командировки, материали, телефони, горива и енергия, услуги, ремонти), които са 2.3 милиарда лева;
в/ могат да се намалят субсидиите за губещи дейности, които са 600 милиона лева;
г/ възможно е намаление на разходите за дълготрайни активи - някои от тях могат да се съкратят (например не е нужно толкова много чиновници да се возят на скъпи служебни лимузини или пък да ползват луксозни офиси), а други да преминат в частния сектор (чрез концесия или приватизация). Разходите за дълготрайни активи в момента са 1.33 милиарда лева.
4. Всички изследвания на сивата икономика в България показват, че нейният размер е значителен. От друга страна, е ясно, че в голяма степен сивата икономика се дължи на високото данъчноосигурително бреме. Ниските данъци ще намалят стимулите за укриване на доходи и ще увеличат събираемостта на данъците. Опитът на други страни показва, че намалението на данъците би могло да доведе до увеличение на приходите в държавния бюджет.
5. Ниските данъци насърчават инвестициите, инициативността и икономическата активност, което увеличава икономическия растеж, а следователно и облагаемата база.
6. Възможно е и постигане на увеличение на неданъчните приходи чрез продажба на имущество – апартаменти, сгради, земи, гори и т.н.
7. Бюджетът изплаща обществените осигуровки на държавните служители. Тези осигуровки се изплащат при сегашната ставка от 42.7%. При намаление на ставката до 10% разходите за осигуровки ще могат да се съкратят с поне 600 милиона лева годишно.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад