През седмицата беше оповестен Меморандум за икономическата и финансовата политика на Министерството на финансите, в който има кратък преглед на текущото състояние на икономиката и са обявени намеренията на правителството, съгласувани с Международния валутен фонд (МВФ). В този меморандум се съдържат няколко важни елемента, изпълнението на които ще се следи като критерий в бъдещото споразумение с МВФ. Изпълнението на тези критерии ще покаже дали изобщо има нужда от споразумение и способни ли са представителите на МВФ да повлияят на българското правителство в посока на реформи и либерализация на икономиката. През последните години МВФ се явява един силен външен коректор, който влияе на действията на българските правителства. Въздействието на политиката на МВФ не е еднозначно. По-конкретно ще разгледаме сегашния меморандум, в който много от мерките са по препоръка и дори по настояване на представителите на МВФ. Някои от тези мерки може да не са толкова положителни, като например използването на минималните задължителни резерви като инструмент на паричната политика. Ние вече коментирахме ефектите от мерките в тази насока в предишна статия (виж тук) и затова няма сега да се спираме на тях. Можем да кажем, че като цяло останалите предложения са добри и трябва наистина да бъдат изпълнени на практика. Такова е предложението за премахване на допълнителните 0.6% към заплатата за всяка година трудов стаж, против което вече се чуха някои гласове в публичното пространство. Този вид награда е напълно безсмислен и не е свързан с качеството на работата на отделните хора. Ако работникът действително става по-производителен и набира повече опит като работи повече години той ще бъде възнаграден от работодателя си. Иначе подобна регулация представлява намеса на държавата в отношенията между двете страни води до повече разходи за работодателя и съответно по-ниска конкурентоспособност. Друго добро предложение, което беше прието негативно, е за предсрочното изплащане на част от външния публичен дълг. Това е един относително справедлив начин за използване на фискалния резерв, тъй като на практика това е задължение на всички български данъкоплатци, както фискалният резерв е тяхна собственост. Така ще се намалят плащанията по лихви за обслужване на този дълг и ще има възможност за намаление на данъците, което е едно от условията за постигане на по-висок икономически растеж. Чрез изпълнението или неизпълнението на заложените в меморандума критерии
ще се разкрие и ролята на МВФ – дали в крайна сметка добрите препоръки се
пренебрегват, а лошите се изпълняват и така фактически МВФ не става оправдание
или дори причина за вредни за икономиката мерки. В конкретния случай Българската
народна банка започна да налага по-рестриктивната политика, препоръчана
от МВФ, докато за останалите критерии все още няма яснота. Поставените крайни
срокове ще спомогнат за надзор на изпълнението и ще дадат възможност за
обективна преценка на ролята на МВФ за развитието на българската икономика.
Естествено така се създават и едни обективни критерии за обещанията правителството
и управляващото мнозинство и за тяхното изпълнение. Сроковете на повечето
критерии са до края на 2004 г. и ще бъдат много ясен показател за намеренията
на правителството и за оценяване на работата му преди предстоящите парламентарни
избори.
Таблица
1: Критерии, посочени в меморандума
Таблица 2: Критерии за изпълнение и индикативни граници за общия бюджетен дефицит, бюджетните разходи и просрочените задължения на правителството (млн. лв.)
Таблица 3: Критерии за изпълнение и индикативни граници за сметката за заплати на 60-те най-големи държавни предприятия (в млн. лв.)
Таблица 4: Критерии за изпълнение и индикативни цели за таваните за договаряне и гарантиране на публичен външен дълг (в млн. евро)
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!