Досега по повод на опитите на неправителствени кръгове да се формулира разумна икономическа оценка на строителството на АЕЦ Белене, правителството отговаряше, че мненията “против” и съмнения в стопанската целесъобразност на проекта са неинформирани. Затова различни организации, включително ИПИ, поискаха от министъра на енергетиката и енергийните ресурси и от министерски съвет информация (използвайки правата си по закона за достъп до информация). Този опит на другите организации е частично обобщен от Антон Андонов и Александър Кашъмов в бр. 5 на бюлетина на програма достъп до информация. Тук ние ще споделим някои резултати от нашия собствен опит. На 12 май т.г. институтът поиска от министър Ковачев да получи: Отговорът бе (вижте Приложение 1), че по т. 1 и 2 от запитването информация се предоставя, а по т. 3 – не. Мотивите са следните: цената на kW/h електроенергия, общите разходи по проекта и предполагаемите форма и размер на държавното участие са критерии за избор на технология и изпълнител на проекта “Белене”. Т.е., според разбирането на министъра, тези въпроси “биха могли да получат отговор след приключване на процедурата и при наличие на избрана технология, финансова структура и изпълнител.” Според нашето разбиране нещата стоят по съвсем друг начин. · Първо, ако не се знаят цените и разходите, не могат да се преценят и
ползите; следователно, не може да се вземе решение. Информацията, която получихме по т. 1 и 2 от нашето искане е всъщност един абстрактен доклад известен от края на април и една представяне във формат “pdf”. За да могат читателите сами да се убедят в силата и състоятелността на аргументите ние поместваме материала на страницата на института. Тези, които ще се опитат да се ориентират в материята, могат да имат предвид, че нито един от материалите не споделя методиките, според които са правени някакви изчисления или това е направено бегло, а цитираните източници са недостатъчни. Накъсо, материалите са съставени така, че изводите да не могат да бъдат фалшифицирани, т.е. проверени или опровергани. Въпреки казаното, някои тези са очевидно несъстоятелни. Вижте например Приложение 2. Както писахме в брой 171 от 30 април 2004 крайно неясен е и още един основен аргумент – сравнението маргиналните разходи за производството на един мегават/час електроенергия с тези разходи в други страни (виж стр. 24 от доклада). Внимателният преглед графиките показва, че при преценката на разходите, цените за изграждането на “Белене” не са взети предвид, поради което може и да се твърди, че изграждането на нови мощности е по-евтино от всяка друга алтернатива. ---------------------------------------------- Приложение 1
Приложение 2 |
