Проблеми с достъпа до обществена информация

Във връзка с изследване на държавната политика към хората с увреждания [1] се обърнахме към множество държавни институции за достъп до обществена информация. В много случаи законоустановените срокове за отговор не бяха спазени, но все пак в последствие получихме (поне част) от желаната информация.
Един случай обаче, се откроява от другите и това е заявлението за достъп до информация, отправено до Националния център по здравна информация (НЦЗИ). От въпросния център ни бе отговорено следното (изх. №335/ 12.05.2004 г.):

“Националният център по здравна информация не разполага с исканата от Вас информация във вида, посочен от Вас. Това налага обработка на около 200 000 първични документа, по зададена съобразно с Вашето искане програма, което е основание за определената цена”.

А цената ни беше съобщена по телефона, а именно 825 лв., които трябва да заплатим за да получим желаните данни. Тази сума е значително по-висока от средната цена по другите заявления, която е от един до пет лева. Интересното в случая е, че от НЦЗИ обединяват всички наши въпроси (общо пет) под един знаменател и поставят обща цена. Само че първият ни въпрос е много общ – “Общ брой решения, издадени от всички ТЕЛК” и би било странно тази информация да не е налична.

Останалите въпроси са следните:
· Разпределение по възраст на всички лица, освидетелствани с ТЕЛК през 2003 г.
· Разпределение по пол на всички лица, освидетелствани с ТЕЛК през 2003 г.
· Разпределение по проценти намалена работоспособност на всички лица, освидетелствани с ТЕЛК през 2003 г.
· Брой решения на ТЕЛК, с които е установена тежка степен на намалена работоспособност (над 90 на сто) на лицето и е определена чужда помощ, съгласно чл.98, ал. 1 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

В закона за достъп до обществена информация е записано следното:

Чл. 20. (1) Достъпът до обществена информация е безплатен.
(2) Разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето.

Определянето на цена от 825 лв. е сериозна бариера пред всички, които желаят да получат информация и на практика представлява отказ до обществена информация, така че тази информация престава да бъде обществено достояние. Също така не е ясно защо от НЦЗИ имат около 300 пъти по-високи разходи за предоставяне на обществена информация спрямо средния разход за други институции.

Освен това се разбира, че от НЦЗИ разполагат с 200 000 първични документа, които не са обработени (или поне претендират за това). Иначе няма как да си обясним защо дори не могат да ни предоставят информация за общия брой решения, издадени от всички ТЕЛК. На практика се получава така, че държавна институция няма стимул да обработва наличните първични данни, защото в последствие ще може да поиска значителна сума при заявления за достъп до обществена информация.

[1] Става въпрос за съвместно изследване на: Института за пазарна икономика и Центъра за независим живот.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад