През седмицата стана ясно, че Министерският съвет отменя безмитния внос на брашно, въведен през януари. Според експертите от Министерството на земеделието така ще се “стимулира” мелничарската промишленост и няма да се отрази на цената на хляба. Смисълът на международната търговия е, че позволява на участниците в нея да произвеждат и потребяват повече отколкото иначе би било постижимо. Причините за това са няколко: · Чрез международната търговия хората във всяка страна са в състояние да използват повече от своите ресурси, за да произвеждат и продават при по-ниски разходи някои стоки и услуги, а с получените средства да си купуват останалите, производството на които би било твърде скъпо. · Международната търговия позволява на производителите и потребителите да печелят от намаляването на производствените разходи за единица продукция и това е особено важно за малките страни като България. · Международната търговия стимулира конкуренцията на вътрешните пазари и позволява на потребителите да купуват най-разнообразни стоки и услуги на изгодни цени. Конкуренцията от чужбина помага да се оказва натиск върху местните производители да повишават качеството и да намаляват цените на стоките и услугите, които предлагат. Според експертите от земеделското министерство чрез въвеждането на мито ще се “стимулира” мелничарската промишленост и ще се запази съществуването на работните места и фирмите в този бранш. Това, което е важно обаче, не са работните места и фирмите, а производството на брашно. При свободната търговия местните потребители могат да купуват каквото желаят при възможно най-ниската цена. Местните производители също имат възможност да продават там, където ще получат най-висока цена. В резултат на това потребителите получават повече и по-качествени стоки и услуги за своите пари, а производителите реализират по-високи доходи и съответно по-големи печалби. В конкретния случай обаче държавата пречи на размяната и намалява изгодите от нея. Ограниченията върху вноса, каквото е всяко мито, могат и временно да запазят и дори да увеличат заетостта в защитения отрасъл. Това обаче не значи, че заетостта като цяло ще нарасне. Тези ограничения отклоняват ресурси от сфери, в които местните фирми произвеждат при ниски разходи, към такива с високи разходи. Така се поддържат очевидно неефективни фирми, като това наистина ще ги стимулира, но не в правилната посока. Те ще разчитат повече на държавната намеса, която да ги предпазва от външна конкуренция, вместо да се опитват да намаляват разходите си. Друг важен момент е, че защитата на производителите на брашно засяга всички
хора, които потребяват стоките, за производството на които се използва брашно.
На практика това обхваща всички, защото всички ние ядем хляб. Поради по-високите
мита ще нарасне цената на брашното, като полза от това ще имат единствено
мелничарите, тъй като те ще могат да продават на по-висока цена. Производителите
на хляб и други тестени изделия обаче естествено ще получават основната
си суровина по-скъпо и ще имат по-високи разходи за производство. В такъв
случай те или ще поемат за своя сметка това повишение на цените на брашното,
което ще доведе до влошаване на състоянието на тези фирми, намаление на
техния износ за чужбина и съответно намаляване на работните места и фалит
на някои от тях. По този начин проблемът на мелничарите ще се прехвърли
напред по веригата. Тогава пък хлебопроизводителите ще поискат някаква “защита”
от държавата и в крайна сметка цената на хляба и другите тестени изделия
да се вдигне и това ще бъде за сметка на всички. Виждаме, че въвеждането
на митото ще доведе единствено до неблагоприятни последици и следователно
е напълно излишно и вредно. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!