Принципно има два начина, по които човек може да натрупа благосъстояние. Първият начин е съзидателен, а вторият – разрушителен. Разликата между тях и от морална, и от икономическа гледна точка е огромна. Първият начин за натрупване на благосъстояние от един човек е чрез производство на стоки и предоставяне на услуги, които са ценни за останалите хора. В този случай като резултат на доброволната размяна и двете страни печелят – потребителят, защото получава тези блага, които са му нужни, а производителят, защото реализира печалби и чрез тях той от своя страна може също да си осигури благата, от които се нуждае. Този начин за натрупване на благосъстояние е доброволен и съответно морален. Той възнаграждава тези, които с упорит труд произвеждат нещата, които са полезни за техните съграждани като по този начин стимулира всички да се занимават с производителна дейност, увеличаваща благосъстоянието на всички. Вторият начин за натрупване на благосъстояние е чрез принудително отнемане на чужди блага, на чужда собственост. Най-видимото проявление на този процес е кражбата – при нея един човек се облагодетелства за сметка на друг човек без неговото съгласие. По-невидимо проявление, обаче, е т.нар. узаконена кражба, т.е. вземането от един човек и даването на друг чрез държавните институции. Най-голям шанс да се облагодетелстват от този процес имат тези, които са най-организирани, най-гласовити и с най-концентрирани интереси. Те успяват да прокарат решения, които са в техен интерес и в ущърб на всички останали именно защото са организирани и интересът им е концентриран. Милионите хора, в чиято вреда е съответното решение, обикновено не са толкова организирани и загубата за всеки от тях по отделно не им дава възможност и причина да се противопоставят на решението, ако въобще разберат, че има такова решение и то им вреди. Да предположим, че се замисля данъчна преференция, при която 5 милиона данъкоплатци ще трябва да платят месечно 1 лев по-висок данък, а за сметка на това други 10 данъкоплатци ще получат данъчно облекчение в размер на 5 милиона лева месечно. Очевидно е, че приходите в бюджета няма да се променят, но ще се промени структурата на данъкоплатците – всички данъкоплатци ще бъдат с по-нисък доход от 1 лев месечно, а 10 данъкоплатци ще имат по 500 000 лева месечно по-висок доход. Естествено е тези 10 данъкоплатци да са готови да финансират голяма рекламна кампания, показваща колко е важно точно те да получат данъчно облекчение, да са готови да лобират неуморно сред политиците чрез позволени и непозволени средства. От друга страна, петте милиона данъкоплатци може никога да не разберат, че плащат по-високи данъци (особено ако става въпрос за косвени данъци) или, ако някои от тях разберат, за тях ще е неизгодно да се организират, защото разходите за координиране, рекламиране и лобиране в полза на тяхната позиция ще са по-високи от единия лев увеличение на данъка. Така виждаме, че когато малка и добре организирана група лобира в свой интерес и в ущърб на голяма, но неорганизирана и неинформирана група обикновено интересът на малката група печели за сметка на интереса на обществото. В такава ситуация се получават и допълнителни негативни ефекти – изкривяване
на стимули и разрушаване на стойност. Изкривяването на стимулите е резултат
от промените в благосъстоянието на отделните хора, получено чрез лобиране,
което води до това, че и други хора имат желание да получат благосъстояние
чрез лобиране. Така постепенно най-предприемчивите хора осъзнават, че е
по-изгодно да измислят начини за убеждаване на правителството да им даде
преференции вместо да се опитват да произведат по-качествени и по-евтини
стоки. Това е пагубно за икономическото развитие. Данъчните преференции
за някои хора и дейности от своя страна водят до изкривяване на относителните
цени и по-високи данъчни ставки за част от хората. Това води до загуба на
благосъстояние за обществото, тъй като разпределението на ресурсите не е
оптимално и тъй като се увеличава данъчният “клин” между цената на една
стока и разходите за производството й. През изминалата седмица бяхме свидетели на пореден опит за убеждаване на обществото и политиците колко е важно да се предоставят преференции за закупуване на компютри. Очевидно в светлината на гореизложеното няма как да се твърди, че това ще донесе нетни положителни ефекти за икономиката и обществото. Разбира се, вероятно ще има положителни ефекти за всички, които се занимават с продажби или сглобяване на компютри. Също така, най-вероятно допускането на такава преференция ще има един от следните два ефекта: · Ще се появи още една възможност за укриване на данъци – чрез деклариране, че е закупен компютър през годината, независимо дали това е така или не. Фалшиви фирми и фактури ще са хит в сивия сектор. · По-вероятно е министерството на финансите да се опита да избегне укриването на данъци като въведе изключително тежки, строги и бавни процедури за признаване на покупката на компютър за данъчни цели, с изискване за данъчна проверка, ревизия, попълване на десетки документи, изискване за навременно плащане на всички останали данъци и значително изчакване. Примерът с данъчната преференция за общините с висока безработица, от която не се възползва почти никой именно поради такива процедури, е съвсем уместен в случая. Така, дори тези, които продават компютри, може след една година много да съжаляват, че са си усложнили бизнеса чрез искането на данъчна преференция. Също така може да се очаква, че ако компютрите се ползват от данъчна преференция ще има желание за ползване на такава и от хората, издаващи книги, вестници, списания; от хората, занимаващи се с образование, здравеопазване, наука, култура, изкуство, спорт; от хората, произвеждащи лекарства и храни; от хората, извършващи транспортни услуги; от хората, строящи къщи и т.н. При това, фактът, че всички тези хора произвеждат изключително важни стоки и услуги е неоспорим – хората използват почти целия си месечен доход за тях. Следователно не е толкова сложно да се обоснове нуждата от данъчна преференция за която и да е от тези стоки и услуги. Което показва, че е по-добре да се насочат усилията към общо намаление на данъците отколкото към спорове между отделните отрасли кой е по-важен, кой е модерен и кой е моден. Досегашната практика по данъчните преференции се състои в това, че всеки
иска данъчни преференции за себе си в ущърб на всички останали. По тази
причина в повечето случаи данъчни преференции не се получават, а когато
се получат резултатът е, че те идват заедно с административни регулации,
данъчни проверки, попълване на безсмислена документация, значителна загуба
на време, повече корупция и в края на краищата от тях не се възползват тези,
които са ги поискали. Дори понякога се случва това, което започва като данъчна
преференция за определени хора да се превърне след няколко години в данъчно
утежнение за тях (например патентните данъци). В този смисъл, би било добре
предприемачите и техните организации да осъзнаят, че най-добрият начин те
да увеличат благосъстоянието си не е да лобират за данъчни преференции за
себе си в ущърб на останалите, а да подкрепят идеята за ниски данъци за
всички. Само по този начин ще има трайни положителни ефекти както за отделните
компании и хора, така и за обществото като цяло и тези ефекти няма да са
само краткосрочни, но продължаващи и увеличаващи се в по-дългосрочен план.
Защото ниските данъци водят не само до незабавен ефект на увеличение на
дохода, но и до повече стимули за инвестиции, спестявания, предприемачество
и труд, което ускорява икономическото развитие и увеличава благосъстоянието. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!