В последно време тази тема стана изключително актуална, като обикновено реториката е, че трябва да “бори” и “пребори” неформалната икономика в България. Ако това не стане с досегашните мерки, да се предприемат нови, така, че “борбата” да се доведе до успешен край. Тоест сенчестата икономика се възприема като нещо лошо, което възпрепятства развитието на стопанството. В действителност за съществуването на нерегистрирана икономика има обективни причини. Всеки икономически субект прави за себе си оценка на разходите за съобразяване със законодателството или за работа “на сянка” (несъобразяване). Когато разходите по съобразяване са значително по-високи от тези по-несъобразяване се развиват и така наречените “сенчести дейности”. Една от най-големите заблуди е, че когато дадена фирма работи в неформалната икономика, то тя не понася разходи за това. Истината е съвсем различна. В този случай въпросната фирма ще има по-лоши финансови показатели и съответно кредитна история пред банките, което означава, че ще се финансира при по-неблагоприятни условия. Освен това контрагентите, с които работи също трябва да имат “сенчеста” дейност, защото тази фирма няма как да издава фактури за стоки и/или услуги, които “не съществуват”. Също така “скриването” на дейности е разход, защото изисква назначаване на квалифициран счетоводител, набиране и поддържане на фалшива документация. При това положение, всяка една такава фирма отчита и риска от санкции от страна на данъчните власти, което също е разход. Практиката показва, че наличието на сенчеста икономика налага и по-особена организационна структура на фирмите. Собствениците и/или управителите лично участват на почти всички етапи, защото няма как да се контролират дейности, които не се отчитат. Това затруднява специализацията на фирмата и намалява общата гъвкавост. Освен това фирмите от неформалната икономика нямат достъп до така наречените публични услуги като например – съдебното гарантиране изпълнението на договорите. Друг е въпросът, че в България така или иначе, държавните институции за гарантиране изпълнението на договорите са неефективни (изключително бавна процедура). Но решението в тази връзка е концентриране усилията на държавата към подобряване качеството на публичните услуги вместо примерно дострояване на АЕЦ “Белене”, създаване на фонд за рисков капитал или субсидиране на губещи предприятия. Повишаването на качеството на публичните услуги ще означава, че неформалните фирми ще имат стимул да преминат към официалната икономика, за да могат да се ползват от въпросните услуги. Действително поради съществуването на неформална икономика се събират по-малко данъци и такси и съответно по-малко бюджетни приходи. Затова обикновено дебатът включва - “ако се изведе сивата икономика на светло колко допълнителни данъчни приходи биха се получили”. Наред с това трябва да се има предвид, че голяма част от доходът, реализиран в сивата икономика, в действителност се харчи в официалната икономика, тоест създава стойност. И така идва ред и за най-същественият въпрос – как може да се намали сенчестата икономика? Обикновено на всички наши предложения за намаляване на данъците ни се отговаря, че колкото и да бъде намалена данъчно-осигурителната тежест в България, така нареченият “сенчест сектор” няма да започне да плаща данъци, защото такъв е манталитетът на българина. Това твърдение не е вярно, защото неформалните дейности създават разходи и при съществено намаляване на високата данъчно-осигурителна тежест в България “сивият сектор” съществено ще спадне. Например редица изследвания за България показват, че основна причина за неформалната икономика е високата данъчно-осигурителна тежест (виж тук). При това положение има две възможности. Първата е намаляване на данъците (в това число и осигурителните вноски), тоест премахване на една от причините за наличието на сива икономика. Втората възможност е въвеждането на допълнителни ограничения, като засилен контрол, по-големи санкции и др., които нямат отношение към първопричината, а целят промяна на следствието. Практиката показва, че във втория случай ефектът е неясен (в дългосрочен план), защото засиления контрол и санкции създават корупционна среда. Освен това на тези мерки част от фирмите отговарят с още по-добри начини за “укриване” и “посивяване”, а и част от тези фирми ще фалират поради невъзможност да покрият всички разходи за работа с правителството. Тоест, по-добрата алтернатива за намаляване на сенчестата икономика е създаването на стимули пазарните субекти да формализират своята дейност. Това може да стане например чрез либерализиране на средата за бизнес. Една от основните препоръки на Кауфман и Калибера в “Интегриране на сенчестата икономика от пост социалистически общества” за извеждане на сивата икономика на светло е мащабно либерализиране и дерегулиране* . Освен това много от така наречените “сенчести” фирми са малки, което означава, че са много “подвижни”. При това положение разходите за контрол са много високи и в много отношения надвишават възможните ползи. Горното разсъждение е още един аргумент в полза на създаването на стимули фирмите да изберат “официалния” път посредством намаляване на данъците и осигуровките. В тази връзка Русия е много добър пример. Намаляването на общата данъчно-осигурителна тежест води до нарастване вместо до намаляване на приходите в бюджета точно поради “изсветляване” на неформалната икономика.
------------------------------------------------------------------------------ * Kaufmann, Daniel and Aleksander Kaliberda (1996) “Integrating the unofficial
economy into the dynamics of post-socialist economies: A framework of analysis
and evidence”, стр. 33, достъпен на адрес: http://www.worldbank.org/wbi/governance/pdf/wps1691.pdf
|
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!