Напълно нормално е когато не ти плащат да спреш да доставяш дадената стока, дори и тя да е лекарство. В условията на пазарна икономика (или поне близка до нея) това е едно от правилата, което трябва да се спазва от всеки – а именно – когато получаваш нещо да си го плащаш. Ти трябва да изпълняваш договора, който си подписал, иначе не можеш да очакваш от другата страна да направи същото за теб. Естествено е при неизпълнение от една от страните другата да си потърси правата и ако системата работи правилно да получи защита – т.е. първата страна да бъде принудена да изпълни дължимото. Причината за неплащането на задълженията на болниците към доставчиците на лекарства е сегашната социалистическа система за здравеопазване. Тя се основава изцяло на държавата, която първо определя размера на здравноосигурителните вноски, събира ги в един общ фонд, наречен здравно осигурителна каса, и ги разпределя по преценка на държавните чиновници за услуги и лекарства, които те смятат, че са необходими за хората. Социализмът показа, че такава оценка не може да бъде направена от един централен орган за планиране и че подобна практика непременно води до големи несъответствия между търсените от хората и предлаганите от държавата услуги. Затова и при някои услуги има свръхпредлагане, докато при други има дефицит. На практика едва ли има услуги, чието количество да е преценено точно и това по-скоро би било случайно отколкото закономерно. Системата за финансиране на държавните болници е така изградена, че те са обречени на дефицити. Съществуват болници, които предлагат изключително ниско качество на обслужване. В тях има много свободни легла, защото хората предпочитат ако има възможност изобщо да не влязат в такава болница или пък отиват в някоя друга, която смятат, че е по-добра. В самата болница пациентите често си плащат лекарствата и останалите консумативи, така че за тях на практика няма полза от това, че правят вноски в здравната каса – те допълнително от здравната “осигуровка” си плащат много голям процент от разходите за лечението. Системата е изградена на егалитарен принцип – пациентите са третирани еднакво, независимо, че един може да плаща осигуровка върху 1200 лв., а друг върху 150 лв. Освен това някои групи потребяват много повече от тези услуги, отколкото плащат, което подсказва за явно преразпределителния характер на системата. Това доказва, че т.нар. “здравно осигуряване” не е нищо друго освен още един данък, наложен от държавата. Още повече, че държавното здравно осигуряване прави големи групи хора изцяло зависими от държавата и от нейните чиновници. Друга характеристика на сегашната система е, че тя е много скъпа и разходите за нея постоянно нарастват. Доказателство за това са както постоянните дефицити в болниците, така и увеличаването на здравните осигуровки през следващата година, за което настояват и от министерството на здравеопазването. Мотивът, че по-големите осигуровки и следователно повечето пари ще направят здравеопазването по-качествено не е убедителен. По този начин просто ще се забави необходимата реформа като временно се прикрият някои от недостатъците, но проблемите няма да се решат. Така ще се продължи съществуването на губещите болници, които няма да имат стимул да подобрят ефективността си чрез намаляване на броя на персонала и на болничните легла, които не се използват. Това е за сметка на по-добрите болници, които са по-предпочитани от хората и заради това имат повече пациенти и повече разходи. Нашето предложение за изход от тази ситуация е да се премине към частно
здравно осигуряване. За социално слабите и в момента здравното осигуряване
е за сметка на държавния бюджет и това може да се запази. За останалите
хора обаче, които имат възможност да си позволят и по-високо качество на
услугите и го правят и сега, не е нужно да внасят здравни осигуровки в държавен
фонд, а е достатъчно да си направят задължителна застраховка в частен здравен
фонд, която да покрива болничното лечение. За останалите услуги осигуряването
ще бъде доброволно. Така всеки ще плаща застрахователни премии по пазарни
цени в зависимост от риска за здравето си и ще получава необходимата му
медицинска помощ. Тогава и болниците, които са по-ефективни и предлагат
по-качествено лечение на хората ще бъдат предпочитани от тях и за това естествено
ще получават достатъчно пари, с които да изплащат лекарствата и консумативите
си. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!