Изискванията на МВФ и регулирането на депозитите

Препоръката на МВФ за покачване на 4% на минималните задължителни резерви (МЗР) върху депозитите над две години вероятно е част от възможните алтернативни решения на съществуващия според МВФ, проблем с текущата сметка, съществуващ. Тези депозити са освободени при изчисляването на МЗР според Решение 39/05.03.1998 г., конкретизирано с Решение 2/17.01.2002 г. на УС на БНБ. Идеята е чрез тази мярка да се успокои кредитната експанзия. Разходите очевидно ще са за незначителна част от депозитите и за няколко банки, които са ги привлекли. Конкретните банки ще загубят известна пазарна позиция като последствие. Мярката, водеща до увеличение на разходите за привличане на дългосрочни средства от банките не изглежда разумна при положение, че краткосрочните ресурси в банковата система са около 91%.

Проблемът с кредитната експанзия не е толкова във вътрешните процедури на банките, колкото в липсата на размяна на информация между тях и сравнително ограничената информация, достъпна през кредитния регистър на БНБ. В тази връзка създаването на частно кредитно бюро е възможно решение на проблема. Ефектът ще бъде поевтиняване на разходите по отпускане на кредит и подобряване на качеството на гаранциите.
Въпросът е какво да се прави, ако препоръчаните мерки не дадат ефект в сроковете, в които се предполага, че той ще е налице. Това обаче е проблем от друго естество и решенията са в регулирането на срочните депозити.

Срочните депозити
Регулирането на срочните депозити в България се осъществява от Закона за банките, Гражданско-процесуалния кодекс и Закона за задълженията и договорите. По своята същност срочните депозити представляват депозити на физически и юридически лица в банки за определен срок. Според закона за банките “Банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители. Условията задължително трябва да съдържат: [...] 4. Минималният срок, в течение на който влогът не може да бъде изтеглен, или може да бъде изтеглен, но с последица загубата на цялата или част от лихвата.”(чл.38).
Материята се урежда и в Търговския закон, чл. 420-425 и ЗЗД (чл.252- "Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога").

Като обобщение, в България всички депозити са платими при поискване, независимо от договорените условия от гледната точка на срок между клиента и банката. Единственото следствие за клиента е загубване на цялата или част от договорената лихва (която е по принцип по-висока от лихвата по разплащателните сметки). Дори да съществува договорка, че клиентът няма право на предсрочно изтегляне, такава клауза може да бъде обявена от съда за невалидна и недействителна, защото противоречи на задължителните разпоредби на българското законодателство. Такова е положението и във Франция. Ситуацията в Германия и Италия е по-различна - банките в тези страни нямат законови ограничения в общото право да прилагат санкции за предсрочно теглене, т.е. няма разпоредба, която изрично да посочва, че средствата по срочни депозити могат да се теглят по всяко време. Има и трета група страни (Испания, Ирландия, Холандия, Великобритания), където и двата варианта на третиране на срочните депозити се прилагат.

Коментар
По принцип банките трябва да имат възможността да управляват и контролират сами срока и условията по договорите, които сключват с клиентите си. Дали ще бъде предоставена възможността за ранно изтегляне на срочен депозит или не - трябва да бъде оставено на политиката на самите банки. Много банки по света предлагат изключения в определени случаи като женитба, покупка на жилище, изгубване на работа, при които ранното изтегляне е възможно дори без редуциране на лихвата. В останалите случаи те имат право да откажат плащането. Ако клиентите предсрочно изтеглят средствата, те трябва да “пожертват” част от лихвата по тях.

Възможно решение
В тази връзка би трябвало да се мисли за промени в посока на отпадане на правото на клиента да може да тегли по всяко време средствата си от срочен депозит, защото по този начин се намаляват стимулите за банките да предлагат създаването на такива депозити. Индивидуалното договаряне между клиента и банката трябва да определи наличието/липсата на клауза за предсрочно теглене и дали ще се прилагат ограничения.

Оповестената препоръка на МВФ към правителството за включването на срочните депозити над 2 г. в размера на депозитната база за изчисление на МЗР е основание банките да настояват за яснота по отношение действителността на сключваните от тях договори. При варианта на приемане на предложените мерки търговските банки се оказват в неблагоприятна позиция, защото ще трябва да начисляват МЗР върху депозити, които са с неясен времеви хоризонт заради законовата възможност за предсрочно теглене на срочните депозити.

Важен въпрос е какви са причините за предсрочното теглене на срочните депозити [недоверие в определена банка; ниската дисциплина на клиента (лошо планиране на финансовите потоци) или неизгодни условия за клиента в определен момент (предполага висока банкова култура – следене на условията по банковите продукти, което не е приоритет на дребните клиенти)] и за какво се използват от банките. Размерът на депозитите* със срок над 1 г. в лева и валута към 31.12.2003 г. според справката на БНБ е 8.93% от всички депозити в банковата система и затова не може да се предполага, че тяхното предсрочно изтегляне би представлявало проблем. Ако обаче тези депозити са съсредоточени в няколко сравнително малки банки, то този процес би могъл да предизвика напрежение в системата и да доведе да верижна реакция.

Размер на срочните депозити на търговските банки към 31.12.2003 г. (приложение 5 и 6 - Справка за депозитите в левове и валута по срокове и институционални единици на търговските банки към 31 декември 2003 г. на БНБ)

	Общо депозити (хил. лв)	Депозити на виждане (хил. лв)	Срочни – до 1 г. (хил. лв)	Срочни – над 1 г. (хил. лв).
Депозити в лева	6 683 707,51	4 257 646,95	2 086 139	339 920,66
Депозити във валута	7 815 018,12	2 561 234,67	4 298 384	955 399,34
Общо	14 498 725,63 (100%)	6 818 881,62 (47%)	6 384 523 (44%)	1 295 320 (8,93%)

Страна	Уреждане на предсрочното изтегляне на срочен депозит	Нормативен акт, уреждащ материята
Холандия	Може да се тегли предсрочно, но срещу редуциране на лихвата. В определени случаи е възможно дори да не се заплаща такава лихва.	Закон за банките
Италия	Каквото е договорено между клиентите е в сила – ако няма клауза в конкретния договор, позволяваща предварително изтегляне, то не съществува законова разпоредба, според която клиентът може да иска такова.	Гражданско-процесуален кодекс
Германия	Няма изрична забрана за договаряне на санкционираща лихва – всичко зависи от договора за депозит.	Гражданско-процесуален кодекс
Франция	Депозитите са платими при поискване.	Гражданско-процесуален кодекс в частта си за депозитите и потребителските заеми
Великобритания	Ако няма изрична уговорка за възможност за предварително изтегляне на средствата, то не е възможно такова.	Закон за договорите и Банков кодекс
Ирландия	Договорът за срочен депозит съдържа условията при предсрочното теглене.	Закон за договорите

----------------------------------------------------------------------------------------------

* Депозити на нефинансови предприятия (частни и държавни), застрахователни компании и пенсионни фондове, централно правителство, домакинства и останал свят (банки, физически и юридически лица). 

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад