През миналата седмица на страницата на Агенцията за икономически анализи и прогнози бе публикувана прогноза за развитието на българската икономика до края на 2006 г. Представената версия е предварителна, което според нас я прави подходяща за коментар преди приемането на окончателния и вариант. Прогнозата е много голяма като обем – 200 страници и това прави трудно подробното преглеждане на целия текст. Все пак се постарахме да намерим някои от моментите, които са основни за вижданията на управляващите за това, каква следва е икономическа политика през следващите почти 3 години. Прави впечатление, че основен инструмент за въздействие върху икономиката от страна на правителството е работната заплата. Според анализа на АИАП средството за повишаване на заплатите в частния сектор са административните мерки като минималната работна заплата и увеличаването на заплатите в обществения сектор. Това повишаване наистина може да повлияе, но само негативно. В една нормална пазарна икономика нарастването на заплатите зависи от нарастването на производителността на труда. Очевидно е, че за публичния сектор измерването на производителност на труда, ако изобщо е възможно, е доста изкривено, заплатите не се определят на пазарен принцип и зависят от волята на управляващите и целите им. Само че когато увеличението на заплатите в частния сектор не е на базата на нараснала производителност на труда, то води до намалена конкурентоспособност на българските фирми, а конкурентоспособността е един от обявените приоритети на правителството. По този начин съзнателно или не правителството постига точно обратното на това, към което казва, че се стреми. Освен това понижената конкурентоспособност води и до по-нисък износ и съответно до по-висок дефицит по текущата сметка, срещу което правителство също предприема някакви мерки, които в крайна сметка също са вредни.. Нарасналата минимална заплата има негативен ефект не само за фирмите, но и за по-ниско производителните хора, които или не могат да си намерят работа заради това, или са принудени да работят в сивата или черната икономика. Друго “постижение” на правителството е нарастването на заетите в отрасъл “Държавно управление” с 6,9% през 2003 г., което се обяснява с “необходимостта от повишаване капацитета на държавната администрация в процеса на присъединяване на страната към ЕС”. Тази обосновка се използва все по-често при всякакви случаи и явно звучи убедително за управляващите, но не и за данъкоплатците. Не е ясно защо се наемат хора, които след това трябва да се обучават. При сегашния твърде раздут щат на администрацията всяко нейно увеличение означава единствено по-големи разходи за заплати, за текуща издръжка като служебни автомобили, телефони, ток парно и т.н., които естествено се плащат от българския данъкоплатец. Срещу това той не получава нищо – нито административното обслужване се подобрява, нито разходите му за работа с администрацията намаляват. Но така правителството отчита понижена безработица, а управляващите имат възможност да назначат на удобни постове свои близки и роднини – примерите за това са не малко и за съжаление ще продължават да се натрупват. В документа отново се прокрадва обещанието, че ще бъдат намалени социалните осигуровки, които са основен проблем в България. Само че за съжаление до момента това са само обещания. Напротив, дори през следващата година се очаква повишение на здравната осигуровка с 2 процентни пункта, а през 2004 г. за работодателите беше въведена нова осигуровка, която добави още 0,5 процентни пункта към данъчноосигурителната тежест (за гарантиране на вземанията на работниците при фалит на работодателя). За спазванията на обещанията от страна на правителството сме говорили много пъти, но и сега ще отбележим, че при всички избори хората си спомнят какво им е било обещано на предишните и ако не е било изпълнено изходът е ясен – просто управляващите не биват преизбирани и или стават опозиция в парламента, или изобщо не влизат в него. Освен това нарастването на безработицата поради сезонни фактори и приключването на програмите за временна заетост, финансирани от бюджета, се разглежда не като естествен процес, а като доказателство за недостатъчна гъвкавост на пазара на труда. Това веднага се използва като основание за намеса на държавата на този пазар чрез нови програми. Освен това гъвкавостта на пазара на труда наистина зависи от държавата и по-конкретно от законодателството за наемане и уволняване на работниците, от гарантирането на изпълнението на договорите, от равнището на минималната работна заплата. За съжаление в тези области не се предприемат мерки или те са точно в противоположната посока. По отношение на пазара на труда освен това се признава, че мерките на правителството през 2004 г. няма да доведат до понижаване на безработицата, а средствата, които ще се изразходват ще са достатъчни за запазване на текущото ниво на субсидирана заетост. Така че при евентуално намаление на безработицата правителството не може да присвои това като свое постижение. Разбира се, някои от другите мерки като понижението на ставката по данък печалба ще въздействат за повече възможности за бизнеса и за създаването на нови работни места, но все пак това ще е следствие от намалените пречки пред бизнеса, създадени преди това от държавата, а не от държавните програми насочени към пазара на труда. По отношение на разходите на бюджета от АИАП признават, че през 2003 г. те са се увеличили с 1,4 процентни пункта и са достигнали 40,9% от БВП. Според разбиранията на правителството обаче това не е експанзионистична политика, тъй като бюджетният дефицит на практика е нулев. Не трябва да забравяме, че всяко нарастване на приходите на бюджета е единствено и само за сметка на данъкоплатците и по този начин те биват лишавани от възможността лично да решат как да използват спечелените от самите тях пари. През последните години обаче политиката при съставянето на държавния бюджет е за силно консервативна прогноза за приходите, които след това се преизпълняват в голяма степен, а натрупаните средства се използват дискреционно от управляващите в края на годината. Така нарастват не само приходите, но и разходите на бюджета, като тези пари са насочени към някои специални групи хора, които се възприемат като потенциални гласоподаватели за управляващата партия, вместо към всички хора. А възможност за по-справедливо разпределение или за по-малко преразпределение на средствата наистина има – изплащане на външен дълг, силно намаление на преките данъци, връщане на надвзетото от данъкоплатците. За неефективното използване на средствата в бюджета е свидетелство и самият анализ на АИАП. В него се казва, че: “Разходите за тях [активните мерки на пазара на труда] се оценяват на около 178 млн. лева за годината. В същото време намалението на безработицата, един от чийто фактори са точно тези мерки, доведе до намалението на разходите за помощи и за безработни с повече от 50% (124,6 млн. лева) спрямо 2002 г.” Следователно за нещо, което спестява около 125 млн. лв. на бюджета, от него са дадени 178 млн. лв. или имаме нетна загуба само от тези мерки в размер на 53 млн. лв. Друг основен проблем в бюджета е огромният размер на капиталовите разходи, които през 2003 г. възлизат на над 1,183 млрд. лв., а през следващите 3 години са планирани да превишават над 1 млрд. лв. годишно. Тези пари ще бъдат използвани за големи инфраструктурни проекти, които биха могли да бъдат изградени от частни инвеститори и да пораждат разходи единствено за тях, а не за всички данъкоплатци. Ако има частен интерес към тези проекти те ще бъдат по-ефективни, и рискът за тях ще бъде поет само от собственика им. Това също така е индикатор дали такъв проект ще бъде печеливш, което изобщо не е ясно за повечето държавни проекти. Както признават и авторите на анализа на АИАП подобни проекти изтласкват частните инвестиции, но основанието за тях е, че те ще допринесат за по-висок растеж в бъдеще. Този аргумент естествено трудно може да бъде потвърден на практика, а освен това е много по-възможно по-високият растеж да се реализира ако инвестициите бяха направени от частните инвеститори. Начинът за това е просто от тях да бъдат иззети по-малко пари чрез по-ниски данъци, които освен това ще насърчат и чуждестранните инвеститори да участват в подобни проекти. Като цяло прогнозата на АИАП е типична за подобен род правителствени
агенции. Възприет е оптимистичен сценарий за развитието на българската
икономика, който предвижда растеж на реалния БВП с над 5% годишно. Да
си припомним все пак прогнозата на агенцията за 2003 г., която беше
също за по-висок растеж от 5%, но в крайна сметка не се сбъдна. Подобни
по-краткосрочни прогнози трябва да отчитат и възможни циклични колебания
в българската икономика, които биха могли да се проявят през следващите
2-3 години. От миналата година агенцията разполага с макроикономически
модел за българската икономика, основната цел при изграждането на който
беше именно създаване на по-добри възможности за прогнозиране. Така
че ако този модел не може да предсказва в задоволителна степен (т.е.
с минимална грешка), той явно е поредното доказателство за неефективното
изразходване на средствата на данъкоплатците.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |