През седмицата Националният съвет на НДСВ обяви мерки за "ускорено икономическо развитие" на България, които ще бъдат предприети през последната година от мандата на настоящото мнозинство. Целта на мерките е да направят България конкурентна на останалите европейски страни. Какви са мерките и достигат ли тази цел? Данъци В обявените мерки се съдържат няколко промени в данъчните закони – намаление на данъка върху печалбата на 15%, намаление на ставките по данъка върху доходите с поне 2%, а на най-високата ставка с 5%, увеличение на необлагаемия минимум и въвеждане на елементи на семейно подоходно облагане. Намалението на данъка върху печалбата не е нещо учудващо – 15% ставка за 2005 година е записана в официални документи на Министерството на финансите още през 2002 година. Учудващото в случая е, че няма по-голямо намаление на данъка - все пак вече повече от една година има преизпълнение на бюджета, което не е било очаквано през 2002 година. Не би имало никакъв проблем да се приеме ставка от 10% за данъка върху печалбата. Не бива да забравяме, че правителството дойде на власт с обещание за нулева ставка за реинвестираната печалба, но засега не планира да го изпълни. Намалението на данъка върху доходите е минимално – човек с доход от 100 лева ще плати 1.6 лева по-малко данък, при доход от 200 лева - 2.6 лева по-малко данък, при доход от 300 лева - 3.6 лева по-малко и т.н. Това, че намалението е минимално се доказва и от общата сума на намалението – тя е 50-60 милиона лева при около един милиард лева приходи от данъка върху доходите. За сравнение – увеличението на бюджетите на държавните институции през 2004 година е 560 милиона лева. Следователно предлаганото намаление на данъка върху доходите е 10 пъти по-малко от увеличението на бюджетите на бюрократичните структури. При това положение и при наличие на значително преизпълнение на бюджета е възможно по-сериозно намаление на данъка върху доходите – например намаление на всички ставки на 10%.
Минимална заплата Една от мерките, обявени от НДСВ, е увеличение на минималната работна заплата от 120 до 150 лева. Политическият коментар на това е еднозначен – дясна партия не може да увеличава минималната заплата, само леви партии правят това, защото вярват, че с административни мерки могат да подобрят положението на бедните. Хаотичността и непоследователността на това решение се потвърждава и от друг факт – само преди 2 месеца министерството на труда обяви, че ще отмени минималната заплата. И това щеше да бъде правилно решение, защото огромната част от изследванията на минималната заплата показват, че хората стават по-бедни при нейното увеличение. Минимална заплата от 150 лева означава, че човек, който може да изкарва доход от 130 лева, не може да работи легално. Той има три избора – да бъде безработен, да работи в сивия сектор или да работи в черния сектор, т.е. да стане престъпник. Нито едно от тези неща не е положително развитие за човека от нашия пример, нито пък е положително развитие за обществото. Хората, които биха получавали заплата, която е по-ниска от 150 лева са работниците с ниска производителност, младите работници и служители (включително тийнейджърите), неквалифицираните работници и служители без опит, хората с увреждания, хората от малцинствените групи. Увеличението на минималната заплата ще изпрати голяма част от тях в листата на безработните или в сивия и черния сектор. И после правителството се чуди защо има детска и младежка престъпност, защо малцинствата не са интегрирани и са безработни и защо има бедност. В дългосрочен план проблемите се увеличават – ако младежите започнат първата си работа в сивия или черния сектор те свикват, че законите могат и да не се спазват. А ако пък влязат и в затвора, много от тях ще останат престъпници през целия си живот. От друга страна нископроизводителните работници няма да могат да си намерят работа. Това означава, че никога няма да имат възможност да натрупат опит и съответно да станат по-производителни и да получават по-висока заплата. И повечето от тях ще останат бедни. По този начин, правителството с увеличението на минималната заплата насърчава безработицата, бедността, престъпността, социалната дезинтеграция и работата в сивия сектор. Така става винаги когато се пренебрегва икономическата логика. Инфраструктурни и разни други проекти Правителството се ангажира с известно намаляване на данъците без въобще да говори за ограничаване на разходи, а напротив, прави се обещание за започване и/или довършване на инфраструктурни проекти като АЕЦ Белене, втория мост над река Дунав, магистралите “Тракия” и “Хемус”. Тъй като става въпрос за работата на правителството през следващата година е важен въпросът какво би се случило, ако едновременно се инвестират държавни средства във всички тези проекти? За всеки, който наскоро е обикалял из пътната мрежа в страната е ясно, че много от пътищата са в окаяно състояние и държавата (правителството и общините) очевидно не са в състояние да поддържат наличната инфраструктура. Тази констатация би следвало да постави въпроса за търсене на други начини за финансиране на инфраструктурни проекти, вместо това държавата планира да инвестира допълнителни средства в изграждането на нови пътища. Най-логичното решение ще бъде, ако довършването и поддържането на магистралите се предостави на концесия посредством открит търг. По този начин едновременно качеството на тези пътища значително ще се повиши и разходите за бюджета ще намалеят. Изграждането на Дунав мост две също може да се изгради на концесионен принцип от частни инвеститори (примерно международен консорциум), което едновременно ще гарантира по-добро качество и прехвърляне на финансирането от страна на правителството. Подобна е ситуацията и по отношение на АЕЦ “Белене”. Правителството упорито говори за извършването на огромна инвестиция, която засяга данъкоплатците през следващите тридесет и повече години и съответно предполага прогнозиране търсенето и предлагането на електроенергия за такъв период от време. Тъй като пазарът на електроенергия не е либерализиран (тоест няма пазар) не е ясно какво ще се случи с търсенето и предлагането след като въпросната либерализация (макар и частична) настъпи. Същите разсъждения важат и за регионалния пазар, което прави особено сложно прогнозирането на търсенето и предлагането през следващите години. Освен това от 2003 г. НЕК е член на Обединената европейска енергийна система (UCTE), което се очаква да доведе до сериозна намаляване на необходимите резерви в системата чрез синхронна междусистемна работа. През 2007 г. се очаква да отпадне монопола на НЕК външната търговия с електроенергия и да се въведе висока свобода на избор на потребителите да избират производител на електроенергия. До либерализирането на пазара рисковете пред частните инвеститори са сериозни и в досегашните проекти те ги хеджират посредством ангажименти от страна на правителството за изкупуване на електроенергия по фиксирани цени за определен период в бъдещето. Ако по подобен начин се развият нещата и с АЕЦ “Белене” трудно ще може да се говори за либерализиране на електроенергийния пазар при положение, че правителството вече е подписало или ще подпише няколко проекта за фиксирано изкупуване през бъдещ период. Вносът на ток се представя като национална катастрофа, но всъщност това може да се окаже по-евтино решение (особено за потребители в крайгранични региони). Пазарният подход с АЕЦ “Белене” и други проекти в енергетиката е първо максимално бързо либерализиране на пазара на електроенергия и след това частно финансиране без правителствени гаранции, така че рисковете да се поемат от отделни инвеститори, които оптимизират своята ефективност. Така че, изградената вече площадка за АЕЦ “Белене” може да се продаде на открит търг и ако алтернативата с най-висока добавена стойност е нова АЕЦ, то предприемачите ще реализират проекта. Всички училища с компютри звучи много добре като идея, но е в пряка зависимост от реформата в образованието. Това е така, защото освен добри компютри учениците ще имат нужда от качествени преподаватели, което в момента трудно може да се случи имайки предвид средната заплата в училищата и средната заплата на такива специалисти в частния сектор. Решението е в значително намаляване броя на преподавателите и постигане на по-ниско съотношение брой ученици на един преподавател, което ще позволи по-високи заплати за квалифицирани учители. Поради демографски фактори броят на учениците спада всяка година. Нормално би било да се намалява и броят на учителите със същия темп. Това, обаче, не само не се случва, но дори се назначават нови учители – за 2004 година се предвиждат допълнителни 1850 щатни бройки. В резултат отношението между учители и ученици в България е около 8%, което е с около 35% повече от средното равнище в развитите страни, с над 70% повече от Германия и Великобритания и почти два пъти повече от Нова Зеландия. Вместо да финансира горепосочените проекти правителството може да предприеме по-значително намаляване на данъчно-осигурителната тежест и да се концентрира върху свойствените си задачи като гарантиране изпълнението на договорите (което е с незадоволително качество в България), гарантиране правата на собственост и общата сигурност, въвеждане на електронно правителство (улесняване на работа с администрацията), подобряване на фирмената регистрация, ускоряване на процедурите по несъстоятелност и като цяло намаляване на разходите за работа на бизнеса с правителството. Като цяло изводът от мерките за ускорено икономическо развитие е, че
те не постигат ускорено икономическо развитие.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |